Ей, слушай какво стана…
На 23 години Таня се омъжи от любов за Андрей и си мислеше, че семейните задължения, колкото и да я изтощават, са най-сладкото в живота. След сватбата сърцето ѝ пляскаше от щастие, а любовта между тях изглеждаше непобедима.
Единственото, което я натъжи малко, беше, че ще трябва да живеят със свекървата. В съседното село си оставаше къщата на дядо ѝ, който я отгледа след смъртта на родителите ѝ.
“В твоята къща няма да отиваме, ще живеем с майка ми, иначе ще се обиди”, настоя Андрей твърдо. “Сигурен съм, че ще се разберете.”
Таня се опитваше да угоди на Варвара Петровна – усмихваше се, говореше учтиво, държеше се смирено. Първите дни свекървата не я безпокоеше много, но Таня усети сърцето си, че Варвара не е такава, каквато се прави. Лицемерие и недоволство излъчваше.
Един ден Таня съобщи на мъжа си:
“Андрюш, бременна съм. Ще имаме бебе.”
“Добре, радвам се”, отвърна той спокойно, а тя дори се учуди. “Сега ще кажа на майка ми, сигурно ще се зарадва”, допълни и излезе.
И ето тук Варвара усети слабото положение и пълната зависимост на снахата си – бързо пое властта в ръце. Оттам нататък Таня само чуваше недоволствата ѝ. Ако поискаше нещо необичайно за ядене, свекървата крещеше:
“Трябва да мислиш за детето, не за себе си! Гледай я какво си поискала!”
Таня искаше да вярва, че това е майчина грижа, но виждаше обратното. Варвара я гледаше злобно, мрънкаше за всичко – чиста ли е чинията, метнато ли е двора, дори я караше да бери череши от дървото.
“Не мога да се кача на дърво”, обясняваше Таня, но Варвара я упрекваше, сякаш забравяше, че е бременна.
Мъжът мълчеше, не я накарваше, но и на майка си нищо не казваше. До лятото се роди синът им – Милен. Таня цяла беше във майчинството, а свекървата от сутринта започваше да мрънка – грешно го гледа, грешно го възпитава.
Андрей често пътуваше за работа, а когато се прибираше, разхождаха се с Милен. Всичко щеше да е наред, докато еднажды Таня не чу как Варвара натяква на сина си:
“Не виждаш ли, че Милен не ти прилича? В нашето семейство няма светли коси.”
“Майко, какво говориш?”, попита той.
“Ами гледай го – белокуър такъв? Откъде?”
“Значи в рода на Таня са имали светли коси, и самата тя е руса.”
“Ех, какъв й е рода? Знае ли тя изобщо откъде е?”
На Таня й стана гадно – свекървата я мрази, защото е “без род и без име”. И в селото вече бяха разчули, че Варвара разправя на всички колко й е противна снахата, но си преглъща, защото синът ѝ живее с нея.
Така мина година, докато Милен навърши едно. Варвара не помагаше с внука, а стана още по-зла с Таня. Андрей пътуваше все по-често, а когато се прибираше, тя му се оплакваше:
“Не мога вече да живея с твоята майка! Всеки ден ме обижда, крещи, и на Милен вече го плаши с виковете си. Давай да се преместим в селото, там си имаме къща.”
Мъжът първо мълча, после ги шокира и двете:
“Не знам как ще живеем, но ще трябва да свикнете. Ще има промени в семейството.”
“Какви промени?”, попита Таня.
“Следващия път, след две седмици, ще се върна от командировката с втората си жена и сина ни. Ще живеем всички заедно.”
“Каква втора жена?”, пребледня Таня.
“Ами, наричай я сгодница. Двубрачието е забранено. Катя се казва, а сина ни – Николай, на същата възраст като Милен. Роди почти по едно и също време с теб.”
“Значи цялото това време си живеел с две жени?”, възмутено попита майка му.
Той кимна и погледна жена си:
“Извинявай, Таню, така се получи. Мислех, че ще приключа с Катя, но тя бе хитра. Забременя и… ето.”
“Ох, господи, какво става…”, въздъхна Варвара, не разбирайки дали да се радва за втория внук.
А Таня сякаш изгуби земята под краката си. Андрей я предаде, а тя вярваше в любовта. Но най-лошото беше, че той не изпитваше угризение – напротив, лице му светеше от щастие. Очакваше тя да търпи и да му благодари, че не я изгонва.
Таня нямаше намерение да търпи. На сутринта събра вещите си и с Милен потегли с първия автобус за селото. Никой не я спря. Къщата на дядо ѝ я посрещна с прах и студенина – отдавна незатоплена.
А Варвара разпитваше сина:
“Коя е тая Катя? Градска ли е? Кои са й родителите?”
“Да, градска е. Баща й е инженер”, отвърна той гордо.
Варвара се замисли – как ще обясни на селото смяната на снахата? Да се радва ли на новата или…?
Таня започна живот като самотна майка, подаде молба за развод. Посвети се изцяло на сина си. Четеше му книги, играеха се, ходеха на разходки. А на Милен му харесваше всичко – птичките, реката, цветята по поляните.
Един ден, докато се разхождаха край реката, Таня чу зад гърба си:
“Здравей, Таню. Колко е умен този твой син! Все го гледам как се интересува от всичко.”
Това беше Тодор – някога много я харесваше, но тя се влюби в Андрей. Като научи за развода
