Странен сън
Витко бе сигурен, че ще получи бой не от хулигана Пищя, а от родната си майка.
Вървеше към вкъщи, подсвирквайки, но сърцето му се стискаше. Ще му се отрази, ох, как ще му се отрази.
Леля Радка, приятелката на майка му, го бе видяла с цигара. Можеше да се измъкне, да каже, че му я дали да я държи, но! Леля Радка го бе видяла с цигара в устата. Какво ще каже на майка му?
“Набили са ми цигара в устата”, не, това не става.
Витко се престори, че не я забелязва, а тя, слава богу, не крещя, не му залепи шамар, просто го погледна внимателно и си тръгна.
Но Витко не бе глупав. Той знаеше, че леля Радка вече беше “докладвала” на майка му, която го чакаше с колана. Витко вървеше вече трети кръг около блока, когато видя баба си.
Тааак, тежката артилерия влиза в действие. Забранен прием. Сега баба ще започне да реве, ще разказва как тя, заслужил учител на Народна република България, е възпитала стотици деца, а собствения си единствен внук е пропуснала.
Колко й е срам как дядо се преобръща в гроба, а после прадядо и всичките им предци.
Като малък, Витко се ужасяваше от тези моменти, когато баба започваше да говори за предците. Представяше си как земята се надига и бугри, когато те се въртят там долу.
Докато един ден не му хрумна. И когато баба отново започна за преобръщащите се предци, Витко каза:
Добре, че се въртят, бабо, че иначе ще им дойдат лежанки, като на бабата на Славчо
Баба хвана сърцето си, майка му започна да се смее диво, забравяйки да му даде пояса, за което и тя получи едно кърпиче от баба.
Витко погледна бързащата баба.
Какво правиш тук? Защо не си у дома? попита бабата, а очите й бягаха, сякаш не той Витко пушеше, а тя. С майка си се скара ли?
Нее още не съм бил у нас.
Как не си бил? Къде си бил цялото време?
От училище на тренировка, после вървя
Е-е започна, помисли си Витко, сега ще каже “мириши ми”, после ще започне. Какво е това? Ръцете ти червени, защо си без ръкавици? Къде са ти ръкавиците? Къде са?
Забравих ги у нас, бабо.
Как у нас? Защо? Майка ти защо не погледна? Какво става? Защо не погледна? Ела, покажи краката.
Баба му вдигна панталона, въздъхна, почна да се възмущава.
Какво е това?
Какво, бабо? изплаши се Витко.
Какво е това? Защо глезените ти са червени и защо си без долни гащи? И къде ти е шалът?
На Витко му стана ужасно неудобно. Видя и че от арката го гледа Пищя, червената му шапчица се подаваше. Витко се изчерви, но вместо да се свие, вдигна брадичка и каза:
Бабо, ако искаш, ще ти разкажа за тренировката, но само ако обещаеш да не викаш. Аз съм студено, но не съм болен ако това те тревожи.
Баба го изгледа, премигна няколко пъти, после измърмори:
Добре де, тръгвай, аз ще вървя с теб и ще говоря с майка ти за гащите.
Пищя се изправи, свали шапката си за миг, сякаш на погребение, после изчезна в съседния двор. Витко си помисли, че утре ще му каже, че никога не е пушел, и че всичко е било шега. А може би помисли си той, докато вървеше под ръка с баба шегата наистина беше започнала тази вечер.
