– Къде е Петър? Не се вижда! Къде се е скрил шепне се притеснено сред тълпата от роднини, натрупани на стълбите пред родилното отделение в София.
Ако Петър беше бащата на новороденото, недоумението в гласовете щеше да е помалко; тук обаче Петър е съкратено от женското име Петрина, което в случая звучи странно.
Самото факто, че тази Петрина изведнъж изчезва, вместо да държи на ръце пликчето с малката дъщеря, е необичайно.
Избягала! Плътен беглец! вика майка на Петрина, докато зетят й, Ивайло, и малкото им дете получават документи и последното писмо от бягството на жена му.
В писмото, написано по шаблон, се казва: не съм готова за това, не ме търсете, не се отказвам от дъщеря, ще изпращам издръжка, но това е краят на моята мисия. Няма обратен адрес и никакво обяснение защо уважителна жена, само преди половин година мечтаеща за майчинство, изведнъж избира такъв път.
Ивайло, не се тревожи. Скоро ще се озове в ума си, ще се разкай, ще се върне успокоява майката на Петрина зетя й.
По-голямата дъщеря, Калина, не казва такива думи вътрешният й глас й подсказва, че Петрин няма да се върне. Тя е плетила всичко с мисъл; ако реши да остави, ще го направи и окончателно.
Пак да се намръши, Калино, отрича майката, когато Калина внимателно намеква, че Петрина може вече да не се завърне. Ще се върне. Минута или две ще минат и майчинското й сърце ще се събуди.
Три месеца по-късно идват документите за развод. На съдебните заседания Петрина не се явява, отказва се от попечителството, и малката Варичка остава при бащата.
Калина все по-често посещава бившия мъж на сестра си, за да помага с дете и да поговори с Ивайло. Тъй като и сама е преживяла предателство след година от раждането на сина им Максим я оставя тя знае какво е да се окаже сама с дете.
Планират да се оженят, когато детето им навърши три години и Калина излезе от майчинството. Но Максим избяга, оставяйки жена си в дълбоки проблеми, макар съдебно да е доказал бащинство и да получава издръжка.
Калина се страхува, че мъж, обичащ сестра й, също ще я изостави. Търси тревожни сигнали в поведението на Ивайло, без да ги сподели с майка или сестра.
Оказва се, че не е правилният човек, на който да се обръща внимание. Някой, когото не очакваш, се оказва истински.
Ивайло някога предлага да изчака пет години, за да спести пари и да превърне еднокомнатото си жилище в тристаен, но Калина го притиска Торка ме, торка ме! и той се поддава.
Тогава Петрина взема и изоставя Варичка напълно беззащитна, нуждаеща се от майка.
Може би Калина успява да се приспособи, защото вече е майка, а Варичка е родната й кръв. Скоро я приема като собствена дъщеря.
Ивайло понякога предава деветата на Калина, казвайки: Отиди при мама, задай му се. Той също предлага на Калина да се премести с тях и Варичка, като им обещава достатъчно място и възможност да отдава помещения на наем, за да плаща ипотеката.
Когато майката научава, че Калина се е преместила при Ивайло, идва да я приспори с упреки: Да се виждаш с мъжа на сестра ти грях е. Тя я изгонва от вратата, но Ивайло отказва да се намесва.
Под впивка Ивайло признава, че би се оженил за Калина и дори би осиновил нейното дете.
Всичко ще бъде честно, Калино. Ти отглеждаш моята дъщеря като своя, а аз ще смятам твоя син за свой. Няма да ти налагам каквото и да е, решавай сама, а в останалото ще сме заедно.
Той твърди, че може да печели, но не разбира как да се справи с памперси, кашлица и супички. Ти си подобра с децата, но в работата ти няма да печелиш много, казва той.
Калина преди майчинството е била воспитателка в частна детска градина, без голяма заплата. Предложението на Ивайло е твърде прагматично, но тя осъзнава, че романтичната любов вече не й дава щастие, освен с любимия си син.
Може би е време да подходи прагматично към живота. Ивайло е добър, не пие, не пуши, подпомага финансово и Варичка се привързва към него за две години, нарича го майка.
Майката не е дошла на сватбата никой я не очакваше. Те отпиват по чаша с приятели, получават пожелания за щастие и се връщат в апартамента на Ивайло, където живеят четирима.
Животът почти не се променя, освен че децата спят в една стая, а възрастните в друга. Калина и Ивайло също имат право на личен щастлив живот.
Появата на Петрина е като гръмотевица в ясно небе. Калина е в душа, когато Ивайло отваря вратата.
Той не гледа към прозореца, защото очаква доставката. От прага изскочи бившата му съпруга.
Скъпи, върнах се! вика тя. Когато Ивайло я отдръпва, тя мигновено се усмихва и пита: Не се радваш ли?
Трябва да се радвам? отговаря с презрение Ивайло.
Той често си мислеше какво ще каже, когато я срещне, но в крайна сметка успя само да попита защо се появи.
Искам да поговоря с дъщеря. Искам и с теб да се разберем. Знам, че не съм бил найдобър, но можем да поправим всичко като истинско семейство, нали?
Не. Вече имам ново семейство и предателите не пускат обратно.
Това ли е за Калина? Вие двамата не сте истински заедно. Как можеш да ме замениш с нея? Калина, а Калина!
В този момент Калина излиза от душа и вижда леко отворената врата на детската стая, където децата наблюдават като от крепостна стена.
Петрина също забелязва децата, пробяга бързо в апартамента, хвърля се към малката Варичка.
Варичко, колко порасна!
Точно когато я вдига, Андрей малкият брат, вика: Пусни сестра ми, вещице! и уцеля жената в крака.
Тъй като Петрина носеше само чорапи и къса пола, болката й е огромна, тя издава остра визия, поставя Варичка на пода и се държи за раната си.
Момчето се хвърля към брат си и децата се скриват зад крака на Калина. Петрина поглежда със смъртоносен поглед и шепне:
Ах, злобна змия Ти ме подмами срещу собствената ми дъщеря Не ще ти позволя!
Тяхната майка, от която Петрина се е отказала да поеме грижи, не е виждала Варичка от раждането й и не иска да се сближи, затова всичките опити да се спори за детето провалят.
Нито намесата на майката, която се опитва да убеди зетя в обратен ход, помага.
В края Ивайло и Калина прекъсват всякакъв контакт с майката и се преместиха в друг град, без да оставят адрес.
Сега живеят щастливо на ново място и отглеждат вече трима деца. Само найблизките приятели могат да разберат, че Варичка е дъщеря на истинска вещица, а майка й добра фея, която я спасява от връщане обратно.
Андре потвърждава историята, разказвайки, че бащата му също е злодей, защото е оставил добрата фея и избягал.
Добър татко ги намери, сега имат щастливо семейство майка, татко, помладата сестра и братчето. Защото приказките винаги трябва да свършват добре.
