Анелия вече не чувства обида, а само недоумение.
Всичко започна от онази минута, когато малката Анелия за първи път чу думата развод. Разбира се, тогава не схвана напълно смисъла й, но интуицията й подшепна, че нещо не е наред. Семейството й беше малко тя, майка й и баща й. Изглеждаше, че нищо не може да разбие малкия им свят на щастие и хармония.
Животът им вървеше спокойно и рутинно. Сутрин всеки ден започваше еднакво Анелия се събуждаше от нежния глас на майка си, която я викаше на закуска, докато баща й приготвяше ароматна кафе и гледаше новините. Вечер всички се събираха да гледат филми или да играят настолни игри. Тези вечери бяха най-светлите спомени от детството на Анелия.
Един вечер обаче майка й седеше на кухнята и нервно смачкваше салфетка в ръцете си. Баща й влезе с мрачно лице и атмосферата внезапно се промени. Сякаш невидима стена се издигна между тях, а въздухът стана тежък.
Трябва да поговорим каза баща й сериозно.
Анелия седеше в ъгъла на стаята, слушайки сърцето си да бие силно. Погледите на родителите й се срещнаха, а тя видя напрежението по лицата им. Майка й мълчаливо кимна, свивайки рамене, давайки знак, че е съгласна.
Последваха дълги часове на разговори, спорове и сълзи. Анелия се скри под одеялото, опитвайки се да заглуши всичко с ръце, но всеки звук достигаше ясно до нея. Най-страшно беше да чуе вика на майка си пълен с отчаяние и болка.
На следващия ден баща й събра вещите си и си тръгна. Анелия стоя дълго, гледайки как баща й се отдалечава, опитвайки се да задържи сълзите. Остана сама с майка си и осъзна, че светът й е бил съсипан завинаги.
Следващите дни се превърнаха в кошмар. Анелия преживяваше отново и отново миналите години. Спомените за щастливите дни я измъчваха. Задаваше си безкрайни въпроси: защо баща й направи това? Защо я изостави? Той винаги казваше, че я обича. Какво се случи между тях, което го накара да се промени?
Анелия беше израстнала с любовта и грижите на двамата си родители. Детството й беше изпълнено с игри, смях и радост. Баща й беше нейният герой, защитник и приятел. Гласът му, усмивката, прегръдките всичко това беше част от света й. Вървяха заедно, играеха, четяха приказки преди сън.
Но най-тежкият удар беше пред нея. Един вечер, когато Анелия беше на десет, баща й неочаквано се появи на прага. Изглеждаше уморен и объркан.
Трябва да знаеш истината прошепна той. Аз не съм ти биологичен баща.
Тези думи звучаха по-силно от всеки взрив. Светът около нея потъмня, цветовете избледняха, звуците заглъхнаха. Сърцето й се сви, дъхът й спря. Анелия усети рязка болка, сякаш нож я беше пронизал. За първи път в живота си се почувства излъгана.
Времето минаваше, но раните оставаха отворени. Анелия се опитваше да се занимава с училище, приятели, спорт. Но спомените продължаваха да се завръщат, носейки тъга и отчаяние. Особено трудно беше по празници, когато приятелите й разказваха за семейните си събирания. Всеки такъв разговор беше изпитание за нея.
Баща й се ожени отново за жена, която имаше дъщеря на нейната възраст. Този нов живот изглеждаше като приказка голям апартамент, красиви дрехи, скъпи подаръци. Момичето получи всичко, за което Анелия мечтаеше.
Един ден особено й остана в паметта. Баща
