Днес записвам нещо, което ме накара да се замисля дълбоко.
О, Радослава, здравей! Дойде при майка си? извика съседката от балкона.
Добър ден, госпожо Петрова. Да, при майка ми.
Би ли говорила с нея? въздъхна жената. Съвсем друга е след развода, горкичката.
Какво имате предвид? озърна се Радослава.
Имам проблеми със съня, ставам рано. Видях я една сутрин към пет, слизаше от такси. И изглеждаше да кажем леко, не както обикновено. Може би дори малко замаянa. Всички съседи си шепнат. На нейна възраст! И защо изгони баща ти? Да, сгреши, но кой няма грешки? Толкова години заедно глупаво е да се развеждат сега.
Благодаря, госпожо Петрова, каза Радослава, преглъщайки. Ще говоря с нея.
С тези думи побърза към къщата. Майка ѝ наистина беше изгонила баща ѝ преди половин година, след като го хвана да я изневерява. Радослава я молеше да не бърза всичко може да се оправи. Но майка ѝ беше непреклонна. И най-странното не падна в депресия, както би се очаквало, а напротив, живееше пълноценно. Нови дрехи, танци, барове, приятелки неща, които никога не беше правила преди.
На Радослава ѝ беше трудно да приеме. Тя самата щеше да се омъжи, планираха деца. А майка ѝ в бар до сутринта? Каква баба ще бъде? Как да я представи на бъдещата ѝ свекърва, ако едната плете одеяла, а другата се забавлява по клубовете?
Когато влезе в къщата, майка ѝ излезе да я посрещне с чайника в ръка и широка усмивка. Облечена не в изношена халат, а в модерен бежов костюм. Нокти, педикюр, генгли ясно беше, че се радва на живота.
Е, как е Борис? попита тя, поставяйки чашите.
Всичко е наред, отвърна Радослава, опитвайки се да контролира тона си. А ти?
Чудесно! Снощи бях с приятелките до сутринта в бара. Танцувахме, после караоке. Беше страхотно!
Госпожа Петрова ми разказа всичко, каза мрачно Радослава. Че се върна в пет сутринта и изглеждаше пияна.
Майка ѝ се засмя.
Ами какво очакваше? В бара ли пиеш чай?
Радослава не устоя.
Мамо, не мислиш ли, че прекаляваш?
В какъв смисъл?
Ами, да кажем леко, вече не си на двадесет. Какви танци, какви клубове? Ти трябва да си пример. Ще бъдеш баба!
Аз съм жена, която най-сетне е свободна. Няма да живея по сценариите на другите.
Но живя толкова години с татко! Как може да го преодолееш така леко?
Майка ѝ млъкна, после спокойно, но твърдо каза:
Баща ти ме предаде. Не беше грешка, а съзнателен избор. А аз не искам вече да бъда само слугиня. Искам да живея. За себе си. Живях толкова години за семейството. Сега правя каквото искам.
Но ти си почти петдесет!
И какво от това? Не трябва да остарявам по график.
Радослава осъзна, че отиде твърде далеч.
Съжалявам, не исках да те разстройвам. Просто ми пука.
Ако се срамуваш от мен, не ме каняй на сватбата. Но знай: няма да крия белите си коси под забрадка и няма да се обличам в широки рокли. Ще танцувам и, може би, даже ще флиртувам. Чувствам се добре.
Не, мамо, искам да си там. Просто
Просто леля Петрова не одобрява? Е, това не е нейна работа. Аз най-сетне живея.
Когато се прибра, разказа всичко на годеника си.
Не знам как да реагирам.
Борис се засмя:
Аз казвам, че майка ти е страхотна. Не падна в депресия, избра живота. Няма нищо лошо да бъдеш щастлива.
В събота Радослава се обади на майка си.
Мамо, да отидем на СПА, после на бар с жива музика?
И няма да те срамувам?
Ще кажа, че си по-голямата ми сестра, засмя се Радослава.
Тогава сме разбрали. Но знай, няма да си тръгваме рано.
Този ден беше повратна точка. Радослава разбра за първи път каква вътрешна сила има майка ѝ. И че, може би, трябва да се учи от нея да бъде себе си. Да живее не както трябва, а както чувства.
