В съня ми беше странен и изкривен, като огледало в стара къща.
Не можеш да готвиш като майка ми заяви мъжът, оставяйки чинията си нетръгната.
Деси, какъв е този мирис? попита Иван, все още на прага. Окачи якето на куката и подуши въздуха. Нещо изгоряло…
Пилешка чорба в фурната отвърна от кухнята Десислава, бързо изключвайки котлона под тенджерата с картофи. След малко ще е готово!
Иван влезе в кухнята, където жена му се бъркаше около мивката, изплаквайки салата. Косата ѝ беше разрошена, по бузата ѝ се виждаше петно от брашно, а престилката ѝ беше изцапана с нещо оранжево.
Как мина денят в работата? попита Десислава, без да се обръща. Стоян пак ли се заяждаше?
Не, всичко беше наред. А при теб? Иван погледна във фурната, където клокотеше пилешко в някакъв сос. Какъв е рецептът?
В интернет го намерих Десислава изтри ръцете си в кърпата и отвори фурната по-широко. Пиле по-френски се казва. Не е сложно, а изглежда хубаво.
Иван кимна мълчаливо и излезе да се настани. Десислава остана да сервира масата, поГРЕБВАНА бяла покривка, специално избрана за вечерята. Опитваше се всеки ден да прави нещо ново, експериментираше с подправки, купуваше необичайни съставки. Искаше да зарадва мъжа си след дълъг работен ден.
Седни, скъпи повика тя, когато Иван се върна в домашни дрехи. Готово е.
Седнаха срещу седнА си. Десислава с напрежение гледаше как мъжът ѝ си слага пилешко с картофи и салата. Тя почти не си взе нищо нервите ѝ отнеха апетита.
Иван взе вилицата, отхапа парче месо, почна да дъвче. Лицето му остава невъзмутимо. Десислава чакаше да каже нещо, но той мълчеше, само от време на време отпиваше от чая си.
Как е? не устоя тя. Вкусно ли е?
Става отвърна кратко Иван, без да вдига очи.
Само “става”? Десислава се разстрои. Направих нов рецепт…
Иван въздъхна, остави вилицата и я погледна.
Не можеш да готвиш като майка ми каза той, оставяйки чинията си почти пълна. При нея всяка вечеря беше празник. А това… махна с ръка към ястието. Това е просто храна.
Десислава усети как гърлото ѝ се стисна. Сведе очи, за да не покаже колко я боли.
Уча се прошепна тя. Знам каза тихо Иван и пое ръката ѝ през масата. И аз не съм вече момче, което чака майка си да го нагости. Просто… се опитвам да свикна.
Десислава го погледна, очите ѝ блестяха, но вече не от болка, а от нещо по-топло разбиране.
Утре ще опитам със сняг от лимон усмихна се тя леко. Без фурна.
Иван кимна, вдигна чинията си и взе още една лъжичка от чорбата.
И солта… малко е повечко каза, но този път в гласа му имаше усмивка.
