Преди пет години Катерина със съпруга си и дъщеря си се преместиха в пететажна панелка в квартален край на София. Къщите като тяхна ги наричат “комунистически кошчета”. Апартаментът беше тесен стаите и кухнята малки, а тоалетната обща.
Преместването беше следващата капка в чашата на недоразуменията със свекърва й. На семейно съвещание “младите” решиха да наемат едностаен апартамент нямаха пари за по-добро жилище, но Катерина се радваше, че ще имат свой кът, макар и временен. След три и половина години под една покрив с родителите на съпруга си и изпитвайки границите на търпението си, тя разбра, че за да спаси семейството си, трябва да живеят отделно. За съжаление, Георги не виждаше проблем родителският им апартамент беше на десет минути от работата му, а и можеха да спестяват за собствено жилище.
Че Татяна Димитрова я мразеше, Катерина знаеше, или по-скоро усети изпита го на собствената си кожа.
Колко се стараеше да спечели благоразположението на новите си роднини! Подаръци, домакинска работа, излъскване на апартамента, разхождане на кучето всичко беше напразно.
Катерина мислеше, че свекърва й я ненавижда а как иначе? Единственият й син се оженил за “някаква провинциалка”, дошла да учи в университета от малко градче, където дори трамваи няма! Ами ако иска да им отмъкне жилището?!
При първата им среща Татяна Димитрова я погледна злобно отзад очилата и изрече фразата, която заседна в Катерина:
Георги, синко, искаш ли да ме пратиш в гроба преждевременно? Тя не е за теб! Чуваш ли? Омръзна ми!
Но Георги беше до уши влюбен прекарал толкова време, за да спечели сърцето й. Катерина беше най-красивата в групата, умееше да слуша, а интересите й не се свеждаха до мода и бижута. Това го спечели.
Скоро след сватбата им се роди дъщеря им Ралица. През първата си година бебето чело боледуваше или коремче, или зъбки, и не спеше нощем.
Дори нормално дете не можа да родиш упрекваше я свекърва й. Зле се грижиш за внучката! Затова плаче на ръце! Казвах на Георги да не се жени за теб, ама не ме послуша! Ето ти резултата! Неблагодарна! Живееш на гърба на другите и още си вдигаш нос!
Катерина израства без баща. Той почина, когато беше на седем. Майка й не се омъжи повторно не искаше да нарани дъщерите си.
Прегръщайки ги, често им казваше:
Жертвах личния си живот заради вас, скъпи мои. Не мога да допусна чужд човек да ви отглежда! Няма да ви обича като мен, а пък да не би да ви наранява! Когато станете самостоятелни, тогава може и аз да си уредя живота.
Близки отношения в семейството нямаше, и Катерина не изпитваше особена топлина.
Когато тя и сестра й Мария се омъжиха, майка им продаде апартамента и се премести в чужбина, където намери щастие.
Катерина не се виждаше често с приятелките, майка си и сестра си, но не се притесняваше цялото си внимание отдаваше на съпруга и дъщеря си.
Когато Ралица навърши четири и я записаха в детска градина, Катерина започна работа в малка фирма за сладкарски изделия. Работата й като икономист й харесваше, а и допълнителните пари не бяха излишни.
Семейството й живееше като повечето хора: работа вкъщи, вкъщи работа. Понякога идваха родителите на Георги да видят внучката, а после те ги посещаваха.
Най-голямо утешение за Катерина бяха разходките с Ралица на детската площадка. Откъсвайки се от книгата си, наблюдаваше съседите. На първия етаж живееше приятелката й Елица. Децата им играеха заедно на люлки и правеха пясъчни замъци. На третия етаж живееха семейство алкохолици Стефка и Никола. Никога не бяха трезви. Лятото изнасяха клетка с папагали на балкона, и сутрин целият квартал се събуждаше от тяхното щърбене. До тях, в тристаен апартамент, живееше шумно многодетно циганско семейство. Колко деца имаха точно? Катерина не знаеше може би пет, може би седем. Не можеше да ги преброи постоянно имаше гости. В края на месеца, когато парите свършваха, енергичната съседка обикаляше апартаментите и просеше:
Дайте левче, за хляб и мляко за децата молеше се. Пари нямаме, а трябва да преживеем до помощта. Благодаря ви, Бог да ви благослови за щедростта!
Как могат да живеят без работа и нищо да не правят? И винаги са весели чудеше се Катерина.
Но циганите винаги бяха гостоприемни, независимо от всичко. Често подаряваха на Ралица бонбони, а тя им даваше играчки.
На петия етаж живееха интелектуалци Весела Петрова преподаваше математика в техникум, а съпругът й Иван беше декан в същото училище. Здравясваха се учтиво, не се замесваха в конфликти и държаха дистанция от останалите.
На четвъртия етаж, в двустаен апартамент, живееше сама стара жена. Всички я наричаха “Ивановна”. Всеки ден, независимо от времето, бабата излизаше с труд навън, облягайки се на бастун. Отиваше до магазина с малък раница. Сядеше на пейката и не обсъждаше никого, понякога разговаряше с други старици като нея. Лятото плетеше на въздуха, хранеше гълъбите с хляб, а кучетата и котките с каша и пилешки кости.
Безцветна бабичка мислеше си Катерина. Не се усмихва, не задава въпроси,
