Момиченцето посочи към мен и каза: Ти си на снимката в портфейла на мама! Минута по-късно се изправих лице в лице с жена, която бях сигурен никога преди не бях срещал
Дойдох в тихия крайморски град за няколко дни просто да си сменя обстановката, да се откъсна. Сестра ми твърдеше, че въздухът тук е идеален, вълните са перфектни и туристи почти няма.
Сутринта, докато тичах по спящите улици, изведнъж някой ме повика:
Чакай! Спри! Познавам те! прозвуча гласът.
Пред мен стоеше момиченце, може би на осем години. Преди да успея да попитам нещо, тя се втурна към мен и ме хвана за ръка.
Моля те, ела с мен. Трябва да те покажа на мама! Тя те познава!
Леко се измъкнах и попитах:
Чакай Откъде ме познаваш?
Момичето ме погледна право в очите:
Твоята снимка е в портфейла на мама! Виждам я всеки ден!
Замръзнах. Обяснението не се събираше в главата ми.
Как се казва майка ти?
Йорданка!
Името звучеше познато, но не можех да го свържа с никой. Момиченцето отново ме дръпна:
Бързо, ела!
Стигнахме до поддържана къщичка. Тя отвори вратата, влетя вътре и извика:
Мамо! Той дойде! Мъжът от снимката ти!
Останах на прага, а след минута тя се върна с една жена. Когато ме видя, жената застана като вкопчена. Очите й се разшириха, а ръката й се прикри устата. След момент започна да плаче
Не можех да промълвя и дума. Сърцето ми бучеше. Когато най-накрая проговори, гласът й трепереше:
Не е възможно Как може
Мъжът замръзна, втренчил се в лицето й. Чертите й му се сториха познати и тогава споменът го удари като гръм.
Йорданке? Това ти ли си?
Тя леко кимна, свеждайки поглед.
Мислех, че си изчезнала завинаги гласът му се разтресе.
Не ми дадоха избор прошепна тя.
Гледаше я с недоверие. След толкова години тя стоеше на прага. А до нея момиченцето, чието лице изведнъж му се стори прекалено познато
Просто си изчезна. Без дума, без обяснение.
Исках да ти кажа всичко, но родителите ми бяха против. Мислеха, че си с мен само заради парите. Казваха, че си никой. Че ме използваш. А аз бях уплашена. Бях само на 22.
Той мълчеше. В главата му бучеше.
И просто си изчезна?
Тя кимна, сдържайки сълзите:
Да. Но обичах те. Всеки ден гледах снимката ти. А Ралица
Мъжът погледна момиченцето. И всичко изведнъж придоби смисъл. Очите. Брадичката. Усмивката.
Бавен
