**Море от съмнения**
Вече беше тъмно, току-що беше преваляло, и в прозореца Елена виждаше своя размит образ жена с объркана душа. От месеци се луташе между двама мъже. Между дълга и страстта. Между миналото и бъдещето.
Първият Борис, нейният съпруг. С него беше сигурно, топло и познато. За шест години живот заедно той беше изградил около нея уютна, надеждна крепост. Вторият В мислите си го наричаше просто момчето. Беше по-млад, а в тази дума се криеше цялата безкрайна, плашеща нежност, която дори в собствените си мисли се страхуваше да пусне на свобода.
С Борис ги срещнаха приятели.
След нелепия разрив с бившия й съученик, който избра най-добрата й приятелка, Елена дълго не можеше да се съвземе. Затвори се в себе си, реши да живее без връзки. Струваше й се, че е обречена да играе ролята на статист в чужди романтични истории. Никакви страстни признания, букети цветя и безсънни нощи от щастие само сива всекидневност.
Докато на една парти приятелка не й показа Борис:
Виж, това е оня архитект, за когото ти разправях. Умен, перспективен. А най-важното надежден като гранитна плоча.
Борис изглеждаше по-стар от годините си, облечен беше строго, дори старомодно. Но щом отвори уста, светят се преобърна. Беше отличен събеседник, ироничен, с точното остроумие, което не наранява. След час Елена вече си мислеше, че този човек я вижда наскроз.
Вие, Елено, сте като оживяла картина на Зографски каза той при сбогуването, очевидно възхитен от лицето й. Също толкова недостижима и тъжна.
Трябваше да потърси кой е Зографски и да се възхити на познанията му за изкуството. Това беше само началото. Архитектът се оказа упорит, а Елена, уморена от самотата и непризнаването, се предаде почти веднага. След два месеца се съгласи да се премести при него.
Родителите й се намръщиха.
Щерко, сигурна ли си? приятеляше я майка й. Гледаш го не с влюбени очи, а с погледа на котка, която е приютена в хубав дом.
Елена не се обиждаше, само махаше с ръка. Какви съмнения?
След половин година се омъжиха. Борис изгради около нея идеален свят. Защити я от бита, от грижи, от всякакви бури. Наричаше я своята Принцеса, а себе си Верния Рицар. Тя си мислеше, че такива мъже вече не се правят.
Защо да готвиш? казваше той, бързо приготвяйки нещо на кухнята. Женското призвание е да бъде щастлива и да вдъхновява мъжа си. Почивай.
Тя се наслаждаваше на грижите, на безпогрешнината на идеалната пиеса. Но когато Елена завеждаше разговор за деца, представяйки си колко внимателен баща ще бъде, Борис я спираше кротко:
Да не бързаме щастието, Принцесо. Нали сме добре само нас двамата?
Така минаха над пет години.
Спокойният, размерен живот се пропука в деня, когато Елена се блъсна в младеж пред бизнес центъра. Бързаше към важна презентация и се удари в някого твърд и еластичен.
Ох, извинете! издихна тя, вдигайки очи.
Пред нея стоеше младеж, напомнящ някой актьор. Русна коса, бездънни, смеещи се очи.
Нищо страшно усмихна се той. Няма катастрофа. Бягаме?
Елена кимна и се втурна по стъпалата, усещайки неговия упорит поглед в гърба си. По време на презентацията го видя в залата. Седяше в първия ред и се усмихваше право към нея. От погледа му й пресъхна гърлото и гласът й се разклати.
Той я чакаше в гардероба.
Излетя толкова бързо, че реших, че пак бързате някъде. Да ви закарам? Този път без сблъсъци.
Винаги толкова благоразумна, тя изненадващо се съгласи.
***
Елена загуби главата. Забравила беше как се ражда страстта. Как целият свят се свива до един човек, до звука на гласа му, до усмивката му. Когато въпросът Как мина денят ти? започва да звучи като най-красива музика
С теб сякаш прозрявам каза му тя веднъж.
А аз сякаш за първи път дишам пълноценно отдавна отговори той.
Казваше се Любен. Не момчето, разбира се. Любен! Силен, безстрашен. След няколко месеца страстни срещи тя е готова да изостави всичко и да тръгне с него.
Но
Първо се разболя майка й. Как можеше да омрази възстановлението й с новината за развода? Изчакаха. После се случи бедата с Борис падна, счупи крак, гипс за месеци. Разбира се, Елена отново отложи трудния разговор. Ролята на грижовна сестра й даваше законна отсрочка.
Докато Борис, нейният Рицар, все още куцаше с бастун, пламъкът й към Любен започна да угасва, заменен от рационална
