**Звънчето, което промени живота**
Веселина стоеше до прозореца, взирайки се в тъмния силует на двора.
*”Пак не светят лампите. Вече е десет часа, а Ралица още не се е върнала. Да знаеше колко се тревожа. Само на четиринадесет години е, а татко й вярва на всичко, което казва, и й дава пари по първа молба.”*
Вратата се затвори със звук, а в арката се чу познатият ритъм на крачки. *”Ралица”*, зарадва се Веселина, отскачайки от прозореца, за да не я види дъщеря й и да избегне скандала.
Мамо, ето ме! извика Ралица от прага.
Има ли нещо за ядене?
А здравей да кажеш първо? Веселина искаше да я целуне по бузата, но та се извъртя и се втурна в стаята си, викайки:
Гладница съм! Нямам време!
Къде толкова бързаш в този късно вечерен час? Веселина се разтревожи, усещайки приближаващ се спор.
Пак започна с монотонните си приказки, промърмори момичето, но така, че майка му да чуе. На петнадесет съм на прага, вече съм голяма!
Започна да изхвърля дрехи от гардероба, търсейки точното рокле. Веселина я гледаше объркана. *”Къде да намеря правилните думи? Как да я спра?”*
Какво стоиш като кол? извика дъщеря й. С приятелките отиваме в нощен клуб. Днес е Хелоуин, всички празнуват, а аз съм по-лоша ли?
Намери роклето късо, с открит гръб и червени рюши.
Ралице, откъде имаш такова рокле? То е вулгарно. Знаеш ли какви жени носят такива дрехи?
Не ме интересува! Купих го на разпродажба за Хелоуин. Татко ми даде пари.
Извади червени обувки на висок ток.
Супер, нали? облече ги и се разходи пред майка си, люлееки бедрата. Мишо ще полудее от мен!
Ралице, няма да излизаш, тихо каза Веселина.
КАКВО?! дъщеря й се завъртя рязко.
Кой те пита? Как смееш да ми казваш какво да правя? Погледни си! Ти си неудачница! Татко те изостави и никой не те иска!
Неудачница! повтори тя, наслаждавайки се на обидната дума.
Веселина се завъртя като пружина и, зашлевявайки я, излезе от стаята, затваряйки силно вратата, зад която се раздаде пронизителен писък.
Змия! Мразя те! Ще ти покажа! крещеше дъщеря й.
Веселина влезе в банята, пусна студена вода. Изми лицето си и се погледна в огледалото с горчива усмивка: *”Неудачница. Всичко ми се е получило имам хубава работа, уютен апартамент, и външно не съм за пренебрегване. Само с Ралица не мога да се разбирам. Откакто навърши дванадесет, сякаш я смениха. Дързи, вече пробва цигари. Всичко, което кажа, приема с враждебност. Отивах при свещеника, той каза, че всичко е от гордост. Съгласна съм. Но какво да правя? Ходих и при психолог, даде ми съвети, но без ефект. С всеки ден отношенията ни стават по-лоши. Сякаш не съм й майка, а враг. Само ако знаеше колко я обичам, как ми се скъсва сърцето за нея. Ето, ударих я, а сега не знам какво да правя. Само да не заплача.”*
Отвори вратата и чу Ралица говореше възбудено по телефона. *”Мишо ще бъде там. Обещах му…”*
*”Мишо В първи клас беше като попова лъжичка малък, с големи очи. Сега е принц. Не е чудно, че всички момичета са влюбени в него, а той се дружи с моята Ралица. Ясно е, че й харесва. Но на кого ли не харесва красива е.”*
Веселина въздъхна, заключи входната врата и скри ключовете. *”Няма да я пусна на тази нощна разходка. Никак! С Мишо няма да се случи нищо. А и този празник, Хелоуин, е свързан с нечисти сили, така чух.”*
Искаше да мине тихо до стаята си, но Ралица, чула я, излезе в коридора.
Никога няма да ти простя! Ще те съдя! крещеше с изкривено от омраза лице. Ще скоча от прозореца, но ще изляза! Ти не разбираш какво е любов! Той ме чака! Обещах му!
Ако Мишо наистина те обича, ще чака колкото е нужно, каза Веселина с любов. *”Бедното ми момиче Как да ти помогна?”*
Какво ме гледаш, козо безрога! извика Ралица. Сега ще звънна на татко, той сам ще ме закара!
Звъни, отговор
