Мамо, свекърва пак идва
Утре идва майка ми. Обади се преди седмица. Приготви стаята й заяви Артур вечеряйки.
Защо научавам в последния момент? За дълго ли?
Забравих да ти кажа. Колкото трябва, толкова ще остане. Тя ме отгледа. Като жена ми, трябва да се радваш на нея.
Какъв тон?! Идва всеки месец и ме третира като прислуга, а теб само гали. Дори името ми не произнася!
Марияна, име ти е трудно, възрастна е.
Учителка по литература не може да каже “Марияна”? Как тогава учениците ги вика?
Не преувеличавай. По-добре подреди стаята. Вкъщи аз решавам кой ще живее тук.
Марияна почна да чисти, макар че стаята бе чиста, само за да избегне кавга. Всеки път свекървата предизвикваше скандали. Без нея двойката не се караше. Марияна бе отегчена от посещенията й тя явно се опитваше да раздели сина си с жена му. При майка си Артур ставаше надменен, третираше я като слугиня. Тя търпеливо чакаше да си тръгне, знаейки, че без нея мъжът й пак ще е мил, но днес разбра, че е бременна, а пристигането на свекървата бе допълнителен стрес. Отиде на кухнята, докато Артур се къпеше, и се обади на майка си единствената, която можеше да я спаси.
На следващия ден свекървата влезе с гръм и трясък:
Артурче, каква жена имаш! Казах, че идвам, а тя дори пода не е измила!
Здравейте, Ирина Владимировна. Подат са чисти и сухи отвърна спокойно Марияна.
Нищо не знаеш! Занеси багажа ми.
Свекървата отиде на кухнята:
И масата не е сервирана както трябва!
Не сложих салатите, за да не пресъхнат каза Марияна, вадейки вкусни предястия. Внезапно звънна вратата.
Кой ли пък идва в този час? озълчи се свекървата.
Вие също току-що пристигнахте подчерта Марияна и отвори.
На прага бе майка й Виктория Борисовна, строга и решителка, както подобава на директорка на престижна клиника.
Дъще, как си? Влез, мамо, точно навреме за вечеря.
На кухнята Виктория Борисовна видя Артур и свекървата:
Здравейте, роднини. Добре, че се срещнахме днес.
Здравейте, мамо промърмори Артур. Марияна не ми каза, че идвате.
Забравих да ви уведомя повтори тя неговите думи.
Артур страхуваше теща си, която го третираше строго. Тя рядко идваше, но под погледа й се чувстваше като насекомо. Сега бе между два огъня: при майка си се държеше като господар, но при теща си треперише. Ядеше, сякаш това бе единственото важно нещо.
Свекървата поиска да доминира:
Марияна, надявам се че слага две възглавници, както обичам.
Ирина Владимировна, ще спите на леглото, аз съм за седмица. Артур, сложи го в стаята ни.
Децата биха могли да спят на дивана! настоя свекървата.
Как може да изхвърлят домакините от стаята им? отвърна тещата. Ние сме гости.
Тук живее синът ми, значи и аз съм домакин!
Артур, и ти ли си домакин? гласът на Виктория Борисовна се превърна в стоманен.
Да аз съм мъжът й прошепна той.
Твърде много господари! Тук домакин е само Марияна ние и баща й и подарихме апартамента. Артур може да бъде главен, само ако уважаваната сватья не се меси!
Как смеете?! избухна свекървата.
Така! пресече я тещата. След всеки визит се карат. Дъщеря ми плаче. Това нормално ли е? Вие сте била женена, знаете, че младите трябва да живеят самостоятелно. Точка! Марияна е бременна никакви гости, освен ако тя не покани. Артур, осигури й спокойствие! Скоро ще станеш баща. Между другото, поздравления!
Благодаря! Марияно, прости ми! Защо не ми каза?
Беше зает да играеш господар.
Мамо, ще пренощуваш, но утре тръгваш. Марияна има нужда от мир.
Синко, изхвърляш ли ме?! Жената ти по-важна ли е от майка ти?
Сватьо! изрева Виктория Борисовна. Ще ги разделиш ли? Аз ще стана баба, а ти ще останеш само със сина си! Хайде да си легнем цяла нощ имаме да се “разбираме”!
