Мама стоеше на прага на кухнята, облегнала на вратата. В ръцете й държаше чаша с чай, а в гласа й беше безразличие, смесено с нещо почти презрително.
В смисъл да се изнесеш? Радка бавно се обърна от лаптопа, който грееше коленете й. Мамо, аз тук живея. Аз работя.
Работиш? повтори майка й, и по лицето й пробяга крива усмивка. Да, разбирам. В интернета си. Пишеш стихчета? Или статии? Кой въобще ги чете?
Радка рязко затвори лаптопа. Сърцето й се сви. Не за първи път чуваше, че работата й не е истинска, но всеки път беше като подигравка.
А тя се стараеше. Фрийлансът не беше лесен часове редакции, срокове, текстове до зори, клиенти, които искат всичко за вчера и не плащат навреме
Имам редовни поръчки издиша тя. И пари също. Плащам сметките, аз
Никой не иска нищо от теб махна ръка майка й. Просто ситуацията е такава, Раде.
Ти си възрастна, разбираш. Тони с Ели и децата искат да се нанесат. Две деца имат, Раде. Тясно им е в едностайната, знаеш ли.
А аз какво? Аз не съм семейство? избухна тя. Гласът й трепна.
Ти си сама, Раде. Сама за себе си. А тези деца, семейство. Ти си умна, самостоятелна. Ще намериш къде да живееш. И може би ще си намериш истинска работа.
Хората работят от девет до шест, между другото, не седят по цяла нощ пред компютъра.
Радка мълчеше. В гърлото й се натисна топка. Защото да обяснява беше безсмислено. Майка й никога не беше разбирала с какво се занимава.
Нито веднъж не беше попитала: А какво пишеш? Къде мога да прочета?
Само упреци, снизходителни погледи, фрази като: По-добре да работиш на каса.
Сама. Думата звънтя в ушите й. Като присъда. Като причина да я изтрият от апартамента, от живота, от семейството.
Когато баща й се прибра от работа, разговорът продължи. Сега в стаята бяха той, майка й и тя като на някато домашен съд.
Тони и жена му са постигнали много започна баща й, сядайки в креслото. И двамата работят, две деца.
А ти Да, ти си добра, че не си сложила ръцете в скута. Но време е да се замислиш сериозно за живота.
Тате, аз живеш тук! Не съм мързеливка! Печеля пари, макар и вкъщи, макар и в пижама! Но плащам храната, сметките, не ви тегля!
Не разбираш прекъсна той. Не става дума за пари. Става дума за нужда.
Тони има две деца, чу ли? И малкото е на година и половина. На тях им трябва този апартамент. На тях им е трудно.
А на мен лесно ли е?! избухна тя. Според вас аз нямам трудности?!
На 28 съм, нямам подкрепа, нито мъж, нито деца. Само работа, която вие самита не признавате!
Те си размениха погледи. Сякаш ги отегчи. Сякаш всичко, което казваше, беше каприз, а не болка.
Ти си силно момиче майка й поклати глава със съжаление. Ще се справиш. А Тони и Ели на тях дори да мислят няма кога
А на мен има ли? помисли си тя, но не го каза на глас. Защото силите й бяха свършили.
И къде предлагате да отида? предишено попита тя. Не ви искам нищо. Нито пари, нито помощ. Само малко място. Само разбиране.
Ами наеми си стая несигурно каза майка й. Сега всички така правят. Младежите живеят под наем. А ти не работиш официално. Значи нямаш обвързаност.
Чувате ли се въобще?!
Радка не помнеше как свърши този вечер. Помнеше само как седеше дълго на перваза, гледайки в тъмния двор.
Дъждът валяше, като нарочно, и капките по стъклото течаха като сълзи, но без ридания.
На сутринта се събуди от шум в коридора. Куфари. Гласове. Бъркотия.
Раде, ще сложим нещата на Тони в килера засега каза майка й, без дори да я погледа. Те се местят, разбираш ли.
Разбираше. Разбра всичко още в началото. Само да живее с това беше отвратително.
Радко, вече всичко е решено. Майка й го каза със същия тон, с който би помолила за сол по време на вечеря. Леко. Обичайно. Без душевно трептене.
Значи не ме питате, не ми предлагате поставяте ме пред свършен факт?
Какво да питаме, Радко? Ти си възрастно момиче. Време е да се оправяш сама. Не сме в детска градина.
Освен това е временно. Намери си квартира после, може би, нещо ще се промени.
Временно? Да. За няколко десетилетия. Докато на Тоне не има внуци.
Ето, пак си с ирониите. Майка й завъртя очи. Винаги всичко приемаш на върха на ножа.
Ние сме с добри намерения. Не сме ти врагове. Но трябва да разбереш: семейството не е само ти.
Разбира се, не само аз горчиво се усмихна Радка. Всичко за Тони. Всичко заради Тони. А аз излишна. Призрак на дивана. Да се махна от очите, нали?
Прекаляваш. Баща й се появи отново на прага. Тони е син, все пак. А ти ти си силна. Ще ни разбереш.
Не искам да бъда силна. Искам само да бъда нужна
На следващия ден Радка отиде да огледа стая под наем.
Само двайсет минути от вкъщи и светът се промени: сива входна група с ръждосави врати, баба съседка, която мърмореше, че котките вият през
