Преди пет години съседката ми погреба съпруга си ветерана, и остана сама.
Това се случи преди точно пет години. Съседката, госпожа Рене, беше загубила мъжа си, бивш войник, и се озова изцяло безподобна. Те не бяха имали деца. Възрастната жена непрекъснато мислеше за скъпия си Марсел.
Те се ожениха малко преди войната. След това Марсел тръгна на фронт, а верната Рене го чакаше търпеливо. Той се завърна жив, но без лява ръка. Дълбоко обичаше съпругата си и се грижеше за нея. Обеща й, че винаги ще я защитава от беда, но обещанието остана неизпълнено той почина, оставяйки я сама.
В деня на годишнината от неговата смърт, пред вратата й се появи огромен черен котарак. Той се появи в нощта, изникна от никъде, и прииска жалостно пред входната й врата. Външната буря викаше, вятърът ревеше, но по някакъв мистериозен начин госпожа Рене чу мяукането. Излезе и видя непознатия котарак. Състрадателна, влязоха в къщата и му даде малко мляко.
Котката обаче отказа храната, пръсна се с гордежлива и самодостатъчна походка, обиколи стаите. След като прегледа къщата, се съвпра на възглавницата на Рене, замурча и за миг заспа.
Рене не се осмели да я изгони и заспа до нея. На сутринта я разгледа по-внимателно. Животното беше чисто и нахранено, далеч от типичния скитник. Черно като ебена, с огромни зелени очи и самоуверен вид. Един детайл я грабна липсваха пръстите на предната лява лапа, сякаш били изрязанa.
Точно като любимия ми Марсел! разплюска сълзи. Котката, в същото време, се спусна тихо в коленете ѝ и започна да мурка.
Трябва да ѝ дам име Може би Феликс? прошепна, галвайки я зад ухото. Котката скочи и я погледна с така интензивен поглед, че Рене остана изумена.
ОЧИТЕ ИЗГЛЕЖДАХА ЧОВЕШКИ! НЕ СА БИЛИ като човешки, А ДА СА ЧОВЕШКИ!
Виждам, Феликс не ти допада. Какво ще кажеш за Тео? Хубаво име! се измори. Котката се оплака, скочи от коленете ѝ и започна да царапва дивана.
Добре, добре. Няма да ти давам име. Ще те наричам просто Котката. Само моля те, остави дивана на мира, помоли тя учтиво. Котката, издавайки някакъв неразбираем бърбор, изпълни искането и се оттегли гордо към спалнята.
Така започна съжителството им госпожа Рене и Котката. Често ме посещавах и тя споделяше невероятни истории за новия си приятел.
Първо, Котката я лекуваше. След смъртта на съпруга, Рене преживя сърдечен удар и болките в сърцето й бяха чести. Всяка вечер, когато легна, котката се прибираше на гърдите ѝ, мъркаше и заспиваше. Болката изчезваше, сякаш никога не е била.
Един ден се случи странно приключение. Рене се легна да почине, а котката, до нея, тихо мъркаше. Чу се удар на врата. Тя се изправи, котката я последва. Отвори и пред нея стоеше Роберт местният пиян и клопотник. Той се блучи в прага, руйва се и иска пари за питие. Рене се опита да откаже, но той се превръща в настойчив и груб. Накрая я обиде и оскърби паметта на покойния й съпруг.
В миг Котката издаде гърчещ звук и се грабна в мъжа. Роберт я отблъсна, но котката се завърна и почти му се хвърли в гърлото. Потресен, Роберт избяга, а котката погледна Рене с ЧОВЕШКИТЕ ОЧИ си, вдигна опашката гордо и се оттегли, изпълнила задачата си.
Един ден Рене се подготви да отиде в управлението да поиска дърва за отопление и ме помоли да я придружя. Пътувахме с автобуса към главното градче. Приключих работа и отидох при нея рано сутринта.
Тя седеше на леглото в домашни дрехи, изглеждаше объркана и разстроена.
Госпожо Рене, защо все още не сте готова? Може би ще използваме какъвто превоз, настоях.
Скъпа, аз няма да тръгна. Съжалявам, прошепна тихо.
Защо?
Не знам как да го обясня Не се шегувай Котката ме задържа да не тръгна.
Как така?! Взех свободен ден и вие говорите за котката! Идвам!, се ядосах.
Слушай ме добре, скъпа. Вчера вечерта се събудих от сън, в който Котката ми говореше, както ти сега Тя ме погледна и каза:
Остани у дома, Рене. Не тръгвай утре.
Думите се кихнаха в устата ми! Не беше просто котка, а ме наричаше Рене! Същото име, с което ме наричаше Марсел! И гласът ѝ беше точно като гласът на Марсел!
После изпя песен любимата му на Марсел:
В планинските долини,
където се търси злато в скалите
Помниш ли, малка Рене, пеех го преди да тръгна към фронта?
Въпреки това успях да попитам:
Марселе, това ти ли е?
Точно така, виждам колко е трудно да си сама, затова се завръщам
Съобщи новината на Луци, да не се подлага на операция. Тя би се провалила
И се събудих
Да кажа, че съм в шок, е подценяване! Седнах мълчаливо, опитвайки се да дишам като риба извън вода.
Тогава ми се появи идея:
Госпожо Рене, как се чувствате? Може би трябва да повикаме спешната помощ? Кръвното ви е сигурно високо.
Чувствам се подобре от всякога, скъпа! Говорих със своя любим Марсел!, усмихната скрита в сълзите.
Въпреки това проверих силата ѝ беше нормална.
Оттогава Рене започна да нарича котката си Марсел. Странно, но тя реагираше веднага на това име!
Прогнози на Рене (или котката?) се сбъднаха. Автобусът, който трябваше да вземем, почти претърпя катастрофа пътят беше покрит със сняг, шофьорът загуби контрол. Нямаше смъртни случаи, но имаше множество наранявания. Случайност? Може би. Седмица покъсно Рене получи дървата, които искаше
Съседката ме помоли да се обадя на Луци, племенницата на Марсел, да я отблъсне от операцията. Тя не послуша и умря на масата за операция
ОЩЕ ОДНА СЛУЧАЙНОСТ?! Не мисля, че е така.
Така живяха заедно госпожа Рене и нейният Марсел. Той продължи да я лекува и защитава, докато не дойде до края на дните ѝ
Рене доживя до 94 години, но миналата година почина. Дори в последните мигове, тя беше решителна и се притесняваше за Марсел. Поиска от мен да се грижа за него, ако някога отсъства.
Тя замина тихо, без болка, в съня си
Помня как котката на Рене плачеше за нея. Старата черна бяла рокля беше станала сиво.
Трите дни, докато тялото ѝ покойно беше в къщата, Марсел не се отдалечи от ковчега. ВИДЯХ СЛЬЗИ ДА ПЛАЧАТ ОТ ОЧИТЕ НА КОТКАТА! Схващаха я, избутваха, но по някакъв начин винаги се връщаше до ковчега, седеше и плачеше!
Марсел я придружи до гроба и, когато той беше погребан, остана там. Опитах се да взема бедното животно, за да го отведа у дома, но той избяга
Котката остана на гробището, върху гроба на Рене и съпруга ѝ. Не искаше да дойде при мен, а аз ходих всеки ден да я нахраня.
През зимата се притеснявах как ще се справи и се опитах да я откарам у дома с сила. Пак се успях, но тя избяга същия ден, а аз я намерих отново на гробището.
Зимата беше тежка, но котката оцеля. В началото на пролетта умря. Когато отиде да я нахраня, я намерих свити върху гроба, близо до кръста на госпожа Рене, сякаш пазеше мирното ѝ място
Не знам дали Марсел е обикновен котарак или духът на покойния дядо Марсел се е въплътил в него
Днес мнозина говорят за реинкарнацията как следващият живот може да се прояви в различна форма, дори в котка.
Не съм сигурна дали това е възможно, но аз предпочитам да вярвам, че душата на дядо Марсел живееше в този малък пухкав къс. Той се завърна при скъпата си Рене, за да я защити и спаси
И остана с нея до края, както беше обещал.
Преди пет години съседката ми погреба съпруга си ветеран и остана сама.
