Цветана подреди три киселомлечни купички малинова, праскова и боровинкова. В този ред. Правилата са правила. Купичките стоеха плътно една до друга. Перфектно. Подредено.
Звукът на ключ в ключалката наруши тишината. Божидар се беше прибрал от работа по-рано от обикновено.
“Цве, тук ли си?” съпругът ѝ надникна в кухнята и веднага се отправи към хладилника.
“Не, не съм тук,” Цветана подреждаше зърнени храни и дори не се обърна.
“Защо си толкова намръщена?” Божко взе боровинковата киселица последната в редицата и седна на масата.
“Къде са банковите документи? Оставих ги на масата.”
“А, тези,” Божидар се поколеба. “В кабинета. Разглеждах някои неща там.”
Цветана се намръщи още повече. Нещо в гласа му не звучеше наред. Отиде в кабинета. Чекмеджето на бюрото не беше затворено докрай. Цветана го отвори и замръзна. Под папката с банковите документи имаше някакъв хартиен лист с печат. Извади го.
Удостоверение за регистрация. Райна Илиева Димитрова. Регистрирана на адрес техния адрес. Дата преди три седмици.
“Божко!” Цветана избухна в кухнята, размахвайки документа. “Какво е това?!”
Божидар се задави с киселицата.
“Цве, мога да ти обясня”
“Обясни?! Регистрира майка ти в нашия апартамент?! Без да ме уведомиш?!”
“Тя е възрастна жена, има нужда от сигурност”
“Каква сигурност?” Цветана удари юмрук по масата. “Купихме този апартамент заедно! Пита ли ме? Не!”
“Майка ми се притеснява за бъдещето”
“А аз не ли? Тя се притеснява, а твоята съпруга не ли?”
Божидар мълчеше. Цветана го гледаше, втрещена отвътре. Тридесет години заедно! Лишеше се, за да могат да купят този апартамент. Тридесет години! А сега това зад гърба ѝ
“От колко време си го планирал?”
“Цве, това е просто формалност.”
“Формалност?” гласът ѝ се разтрепери. “Да регистрираш някого в нашия апартамент това е просто формалност?”
“Това я успокоява. Страхува се, че ще остане сама, без покрив над главата”
“А аз да се страхувам, че ще има трети собственик в апартамента?”
Цветана стисна документа в ръката си. Божидар свали очи със срам.
“Райна знае ли, че разбрах?”
“Още не.”
“Чудесно!” Цветана хвърли листа на масата. “Просто чудесно, Божко.”
Той протегна ръка към нея.
“Цве, не се ядосвай. Майка ми не искаше зло.”
Цветана се отдръпна.
“Не става въпрос за нея! Става въпрос за теб! Ти го направи зад гърба ми! Лъжеше ме цели три седмици!”
“Не те лъжех”
“А как тогава го наричаш?” Цветана развъртя ръце. Цветана взе киселицата с боровинки последната в редицата и я изля в мивката. После вдигна малиновата и прасковената, една след друга, и ги изля със същата прецизност. Върна празните купички на хладилника, подреди ги както трябва малинова, праскова, боровинкова и затвори вратата тихо.
“Утре ще говоря с адвоката,” каза, без да го погледне. “А дотогава не искам да ме наричаш Цве. Затвори вратата на спалнята след себе си. Отвън, в кухнята, Божидар остана с празна лъжица в ръка, втренчен в три празни купички, съвършено подредени, но вече без значение.
