С треперещо сърце тя потропа на вратата. Отвътре отвърна тишина.
С треперещо сърце Гергана потропа отново. Като не чу нищо, с колебание извади ключа от чантата си и отключи. Боже, колко отдавна не беше стъпвала тук! Всичко изглеждаше също като преди, нищо не беше променено в този някога скъп и обичан дом, само сега всичко беше студено и чуждо.
Почти година беше минала от скандала с Максим. Те и преди често се караха. Гергана грабнеше дъщеря си Ралица, слънчо закачаше през сълзи, и бягаше при майка си. Обикновено Максим, измъчван от липсата ѝ, притичваше на следващия ден да се помири. Животът отново се изравняваше, а мирът внесеше разнообразие в отношенията им. Но последният път всичко беше различно
Отхвърляйки спомените, Гергана решително стъпи към шкафа, за да намери нужните документи. Хартиите лежаха непомръднати, внимателно подредени в папка от нея. Вече два месеца млад мъж, влюбен в нея отдавна, я ухажваше упорито. Между тях още нищо не беше станало, но преди седмица той официално ѝ предложи брак.
Цялата тази седмица Гергана не можеше да заспи, нещо я притискаше, не можеше да вземе решение. Отначало ѝ се струваше, че кавгата с Максим трябва да се оправи. Той ще почука на вратата, както винаги, ще погледне дълбоко в душата ѝ и ще каже: Колко ми липсваше!
Но дните минаваха, месеците се губеха, а в живота нищо не се променяше. С Максим се срещаха рядко, той ставаше все по-студен и отдалечен, между тях се проряза пропаст. Идваше само за Ралица, мълчалив, вземаше малката за ръка и я отвеждаше при себе си. После я връщаше безмълвно. Ралица кудкудеше, гордеейки се с подаръците на баща си въртяше се пред огледалото с нова рокличка или обувки. А Гергана започна да си спомня как очите на Максим светеха, когато ѝ поднасяше дарове. А сега дори не я поглеждаше, бяха им неудобни дори да стоят в една стая, и тя бързаше да се затвори в своята. Майка ѝ, която винаги е била равнодушна към Максим, често повтаряше: Каквото Бог даде, това е най-добро. Постепенно и тя започна да вярва в това.
Дълбоко въздишайки, Гергана с поглед на сбогуван
