Трябва да се роди колкото се може поскоро, изрита баба Мария, спускайки краката от леглото.
Баба Мария е на 87 години, а сама отдавна е забравила какво е това, но внукът и правнукът ѝ налагат с упоритост и понякога я подбуждат с тръбичка:
Щом останеш с синя чорапа, ще си спомняш за младостта, а това ще е твърде късно.
Сега баба Мария се срина, спря да става от леглото, да се къкри назло на всички у дома ( Какво ви направих, змийки, че спите до обяд?) и в половин седма сутрин се чукаше с тенджерите в кухнята.
Семейството се притесни.
Бабо, попита петгодишната правнучка Цветана, защо вече не се кланяш над нас?
Събира се смъртта ми, младино, събира се смъртта въздъхна баба Мария, като говореше за края на живота си, но и за надеждата за нещо повече от вашия борш, който вече не знаеш как се варѝ.
Цветана избягаше в кухнята, където се събираше останалата родняшка.
Събуди се, бабо, суровият йорж е умрял! изплю съобщението след кратко разузнаване.
Какъв йорж? попита глава на семейството, едновременно и старицата Иванка Петрова, съпругата на внука.
Той вдигна веждите, като Черноморец от приказка, а вълната от вятъра минаваше навън.
Навярно е стар, пожала рамо Цветана.
Тя нямаше как да знае какъв е йоржът, ако баба никога не му го показваше.
Старите се погледнаха.
Следващия ден в къщата влезе спретнат, но сдържан лекар.
Нещо не е наред с баба, постави диагнозата.
Явно, Иван Петров погледна към жената си, а иначе какво щяхме да ви наречем!
Лекарят, мислейки си, погледна към Иван и след това към съпругата му.
Възрастово, каза без съмнение. Но няма сериозни отклонения. Какви са симптомите?
Тя спря да ни указва кога да готвим обяд и вечеря! Цял живот ни поднасяше, че ръцете ни не са от правилното дърво, а сега вече не стъпва в кухнята, прошепна жената, която вече също беше станала баба.
Семейният съвет с лекаря реши, че това е тревожен знак.
От притесненията им се уънаха и легнаха, сякаш се потънаха в сън.
През нощта Иван се събуди от познато скърцане на тапици. Този път обаче не беше настойчиво, не го принуждаваше да се събуди, да закуси и да работи.
Майко? прошепна тихо, вървейки към коридора.
Е, се чуваше безцеремонно от тъмното.
Какво?
Да, мисля, докато всички спят, ще избягам на среща с Мишо Яков, сякаш баба се връщаше към себе си. Къде, иначе, на тоалетната?
Синът включи светлината в кухнята, включи чайника и се спря на масата, държейки главата в ръце.
Гладен ли си? попита баба от коридора, гледайки го.
Чакам те. Какво се случи, майко?
Баба Мария се приближи към масата.
Седя от петия ден в стаята, започна тя, изведнъж голуб се удари в стъклото бац!
Това е предзнаменование за смърт, помислих. Легна, чаках. Ден след ден, втори, трети, а сега се събудих по средата на нощта и си помислих: А не тръгна ли това предзнаменование към лешия, за да изгоря живота си под чаршафите?
Налей чай, по-горещ и по-силен, рече тя. Три дни с теб, синко, не говорихме, ще наваксаме.
Във половин пети сутрин Иван се легна, а баба Мария остана в кухнята да се готви самата трябва да се направи всичко сама, иначе тези бели ръце няма да могат да нахранят децата нормално.
