Хайде, гало, да се справим с този юбилей! си мислех, докато се мъчех с тежките торби, пълни с продукти. Слънцето вече почти залязваше над София, а гърбът ми започна да вика от болка. Поставих торбите в снега, извадих телефона и видях, че Петьо Иванов още не е се обади. Какво да очаквам? Той има свои работни ангажименти. Притиснах дъх, вдигнах отново пазарските чанти и се насочих към входа.
Калино Сергеевна! извика съседката от първия етаж. Пълна жена в домашна хавлия, с цигара в ръка, стоеше пред входа. Как е майка ти? Чух, че навършва деветдесет?
Всъщност 85, поправих се, усещайки как краката ми треперят от умора.
Еха, колко! И как се справя? Добра ли е?
Да, благодаря, Анка Петровна.
Ще я поздравиш ли? продължи тя, задържайки се на дъха от цигарата.
Да, юбилеят е в събота.
Окей, после ще ти предам писмото за Наталия Петровна.
Кимнах глава и се втурнах към апартамента. Нямаше повече енергия за разговори.
У дома ме посрещна мирисът на прах и тишината. Тъмнината в коридора ме канише да не внасям шум. Отидох в кухнята, наредих покупките и се оставих на табурет. Глава ми се въртяше станах в 5 сутринта, за да стигна на работа до 8, после работен ден, после при майка, да приготвя вечеря и да помагам с почистването, после пак в магазина за юбилея. Сега, у дома, най-голямото ми желание беше да се прелея в леглото.
Тежък скок прозвъна вратата, а в коридора чу се тежък стъп.
Галя, тук ли си? гласът на Петьо звучеше уморено, както винаги напоследък.
Да, в кухнята.
Петьо влезе, свали се на табурет, с избледнели коси и разхлабен връзка. Очите му разкриваха умора.
Опитвах се да ти се обадя, но не се стигна, каза той.
Нямаше обаждане, извадах телефона и видях екранът. О, вероятно съм го поставила на безшумен режим.
Нищо важно, просто ще закъснея.
Какво в офиса? попитах.
Нищо специално. Нов договор, много детайли. Юристите се закрилат, махна Петьо връзката и я свали окончателно. Ще направиш ли кафе?
Ще.
Сложих кафето в турка и го поставих на котлона. Последно време почти не говорихме, само минаваме фрази за домакинството. Не можех да си спомня кога последно сме се разказвали по душа.
Майка се обади, прекъсна тишината Петьо.
Какво иска? се вдигнах веднага.
Нищо, просто се интересува кога ще дойдем за юбилея.
А ти?
Тя казва, че в събота в 14:00, както сме се разбрали. Притеснена е.
Правилно е. 85 години не са шега.
Сипнах кафе в чашите и се посадих срещу него. Пиехме в мълчание, като гледах ръцете му големи, с видими вени. Винаги ми се струваха стабилни, но сега бяха само уморени.
Утре ще тръгна по-рано, казах, трябва да помогна на майка с почистването, идват гости от цялата област.
Мога да те заведа.
Тя вдигна очи, изненадана.
Наистина?
Да. Ще бъда в 9 ч., ако искаш, а вечерта ще те взема, ако е нужно.
Ще е чудесно, благодаря, Петьо.
Отново настъпи мълчание, тежко като вода, без което дишаше трудно.
Когато стигнахме в къщата на майка, ме посрещна ароматът на ванилия и канела. Надежда Петровна стоеше пред котлона в престилка, готвейки пайове.
Майко, казах, че ще ги изпеча сама! виках, свалйки палтото и се втурвайки към кухнята.
Не, не! Ръката ми е болна, пайовете винаги са ми, отговори тя без да се обръща. А ти почисти стаите, прахът е навсякъде… Не мога да се навеждам с мопа.
Кимнах глава. Майка винаги беше активна, въпреки възрастта и болните стави. Оцеляла е от войната, преживяла трудни години, развела се с баща ми и винаги се държеше като камък без сълзи, без жалби.
Сестра ти се обади? попитах, докато избърсвах в хола.
Да, ще дойде утре вечер с мъжа и децата.
Ще нощуват ли? мислех как да подредим всички гости. Апартаментът й е тристаен, но малък.
Да, вече сложих диван в голямата стая.
Людмила ще дойде в петък, ще я посрещна от влака, добавих, мислейки за братовчедка от Пловдив.
Добре, кимна Надежда, избърсвайки ръцете по престилката. Как сте ти и Петьо? Всичко наред?
Въпросът ме изненада. Стоях със моп в ръка.
Да, всичко е наред. Защо питаш?
Просто звучиш… тъжен напоследък.
Може би ти се струва, отрекох, продължавайки да избърсвам рафтовете. Само сме уморени.
Слушай, дъще, не се намесвам в мъжките ти неща, но ако нещо ти тежи, кажи. Въпреки възрастта, мога да дам добър съвет, погледна ме с проницателен поглед, сякаш ме чете през пръста.
Всичко е наред, майко.
Тя само вдигна рамене и се върна при пайов
