Бебето на милиардерa не спираше да плаче във въздуха докато един младеж не направи нещо изключително.
Посвоя начин Когато купиха тази апарткъща, бяха на около трийсет. Обоите смятаха, че цветните тапети
Разбрах, че съпругът ми обсъжда мен с колегите, и реших му поднасям изненада в офиса типичната ви късмета
Дневникът на една пенсионерка: Как се научих да живея за себе сиВ онзи паметен ден, когато за последен
Ивана Петрова седеше зад обедната маса в малката си кухня в София и с мързела натискаше клавишите на
Ти имаш нужда от покрив над главата, а аз майка за моите дъщери Ела с мен, каза собственикът на земята.
Разбита приказка за принца:
Не беше принцът от мечтите ѝ…
Елена срещна Даниел, когато той тъкмо се беше върнал от казармата. Момчето изглеждаше сякаш е излязло от корицата на модно списание – висок, атлетичен, с омагьосващи зелени очи и черна чуплива коса. До него Елена изглеждаше обикновена, макар и чаровна: руса коса, стройна фигура, нежна усмивка. Не можеше да повярва на късмета си – от цялата компания бе избрал точно нея.
— Какво вижда в теб? — шепнеха приятелките. — Такива красавци не се задържат дълго. Все някога ще си тръгне.
Но Елена само се усмихваше — вярваше в любовта им. Ходеха на кино, на танци, срещаха се с приятели. Даниел не хвалеше външността ѝ, но винаги беше до нея и докосването му я караше да лети. Когато го покани за първи път у дома, майка ѝ — Мария Иванова — се намръщи. По-късно, насаме, прошепна на дъщеря си:
— Красивият мъж — мъжът на другите, мила. Рядко са верни. Изчакай преди сватбата, изпитай го. Прекалено… представителен е.
Елена се обиди. Вярваше в чувствата на Даниел и не искаше да слуша съмнения. Но думите на майка ѝ засадиха малко тревога в сърцето ѝ.
Постепенно Даниел се промени. Първо залата, после басейнът, после нови познанства. Елена, за да бъде близо до него, започна и тя да тренира, но се чувстваше неудобно сред красивите и спортни момичета. Даниел хвърляше погледи към тях, а тя си тръгваше по-рано, опитвайки се да скрие сълзите си.
— Слаба си като кукла, — изсмя се той веднъж, когато тя се простуди след плуване. — По-добре си стой у дома с книгите си.
Думите я нараниха, и си спомни майка си. Чувстваше, че Даниел се отчуждава. Все повече излизаше сам, без да я потърси или покани. След време просто изчезна. Спря да отговаря на телефоните ѝ.
— Не ти звъни? — попита майка ѝ.
— Не… — прошепна Елена, обърната с лице към стената.
— Хайде, ставай! Отиваме на фризьор! — нареди Мария Иванова. Новата прическа е първата стъпка към нов живот. После ще ти ушия рокля, умееш добре.
Купиха плат, Елена скицира модели, опитвайки се да забрави. Слухове за новите любови на Даниел стигаха до нея, но тя устояваше. Когато след няколко седмици се появи на танците — облечена в нова, ефирна рокля, сияеща — всички се обърнаха. Беше забелязана.
Мълчалив, непретенциозен младеж — Стефан, започна да се грижи за нея. Не бе красавец, но очите му гледаха само Елена — топло и искрено. След месец ѝ предложи брак.
— Това е мъж! — каза майка ѝ. — Ако се влюби, веднага се жени. Ти какво мислиш?
— Съгласна съм, — тихо отвърна Елена.
— Обичаш ли го?
— Как да не? Добър е, работлив, верен. Аз съм всичко, от което има нужда — и само аз.
Сватбата бе топла, истинска. Елена и Стефан започнаха от нулата: първото столче, първата чиния. След година се роди дъщеря им, а три години по-късно — синът им. Семейство, любов, щастие.
Не мислеше вече за Даниел. Само понякога чуваше, че е изоставил жена си, избягал при любовница, живее ту по градове, ту по села. Елена се усмихваше:
— Какво беше между нас? Част от младостта. Да е щастлив, ако може.
Вкъщи я чакаха децата и съпругът. И майка ѝ — мъдра, добра, най-обичана. Тази, която я спаси от истинското страдание. Благодарение на нея Елена намери спокойното и истинско щастие.
Мамо… винаги бъди до мен. Без теб животът не би бил светъл като сега. Илюзията за един принц, разпиляна в сънища…Не беше принцът от нейните сънища…Цветина срещна
Михаил Стоянов остави въдицата и се приближи към странната находка, забита в коряга край реката.
Без работа, има ли тук нещо за заетост? попита скромната млада жена, без да подозира, че самотният пастир
Милионерът уволни бебетата, защото бебетата оставиха децата с кал. Слънцето следобедно над градината
