Júlia olhou para o ecrã do telemóvel. Catarina tinha enviado um convite no grupo: “Meninas, espero-vos
Tento príbeh som počul od svojej sestry Slávky Kollárovej. Rozprávala mi, čo jej manžel Peter Kollár
Днес казах на Ралица Петрова, че ми е като стар удобен диван. Удобна, сигурна, но без тръпка.
— Percebes, Graça, contigo é como um velho sofá confortável. Confortável, seguro, mas sem nenhuma emoção.
Млада вдовица приюти за една нощ трима мними престъпници, но на следващата сутрин цялото село беше потресено
Milý denník, asi nikdy nezabudnem na tú noc, keď som do svojho starého dreveného domu na okraji malej
Uma jovem viúva, sozinha, aceitou em casa, por uma noite, três supostos criminosos; na manhã seguinte
Ирина не гледаше нито към сложената маса, нито към купите със салата, нито към дървената дъска с остатъците от хляб, нито към голямата тенджера, от която снахата вече си слагаше втора порция. Тя гледаше само към мъжа си. Сергей седеше в края на масата, леко приведен, с лакти до захарницата. Като видя жена си, той не стана, не се смути и дори не се опита да се престори, че всичко е станало случайно. Той само бавно прокара длан по брадичката си и отмести поглед настрани, сякаш се надяваше, че Ирина първо сама ще се оправи със семейството му, а с него ще говори някой друг път. Именно тази безразлична увереност я дразнеше най-много. Ирина се прибра у дома доста по-късно от обикновено. Тази вечер трябваше да се отбие до сервиза за телефони, за да си вземе телефона след смяната на стъклото, после се отби до магазин за домашни потреби за нови филтри за вода, а пред входа почака десетина минути, докато съседката разтовари асансьора. — Откога твоите роднини закусват, обядват и вечерят за моя сметка, та още и се разпореждат в моята къща?
Irena sa nepozerala na prestretý stôl, ani na misy so šalátom, ani na drevenú dosku so zvyškami chleba, ani na veľký hrniec, z ktorého si nevesta už naberala druhú porciu. Pozerala sa len na svojho manžela. Sergej sedel na okraji stola, mierne zhrbený, s lakťami vedľa cukorničky. Keď uvidel manželku, nevstal, nezarazil sa, ani sa nepokúsil tváriť, že sa to všetko stalo náhodou. Len si pomaly prešiel dlaňou po brade a odvrátil pohľad, akoby dúfal, že Irena sa najprv sama vysporiada s jeho rodinou a s ním si porozpráva niekedy neskôr. Práve tá ľahostajná istota ju dráždila najviac. Irena sa vrátila domov oveľa neskôr ako zvyčajne. Toho večera musela zájsť do servisu, aby si vyzdvihla telefón po výmene skla, potom sa zastavila v železiarstve po nové filtre na vodu, a pri vchode ešte desať minút čakala, kým susedka vyloží výťah. **Piatok večer** Dnes sa stalo niečo, čo by som ešte pred pár hodinami nepovažoval za možné.
Irene não olhava para a mesa posta, nem para as saladeiras, nem para a tábua de madeira com restos de pão, nem para a grande panela de onde a nora já estava a servir-se da segunda porção. Só olhava para o marido. Sérgio estava sentado na ponta da mesa, ligeiramente curvado, com os cotovelos ao lado do açucareiro. Ao ver a mulher, não se levantou, não se perturbou, nem tentou fingir que tudo aquilo tinha acontecido por acaso. Apenas passou lentamente a palma da mão pelo queixo e desviou o olhar, como se esperasse que Irene primeiro tratasse sozinha da família dele e que falasse com ele mais tarde. Foi exatamente essa segurança indiferente que mais a irritou. Irene chegou a casa muito mais tarde do que o habitual. Naquela noite, teve de passar pela oficina para ir buscar o telemóvel depois de lhe trocarem o vidro, depois entrou numa loja de ferragens para comprar filtros de água novos e, à entrada do prédio, ainda esperou uns dez minutos enquanto a vizinha descarregava o elevador. Ainda me lembro daquela noite, como se tivesse acontecido noutra vida. Foi em Lisboa, numa altura em
