Author: Pets are humanizing
Пари за миналото Илияна излезе от университета след последната си лекция. Денят ѝ беше вързан на фльонга
– Можеш ли да осъзнаеш най-накрая, че го направихме? попитах аз Стефан, докато стояхме в средата
Съдбата се повтаря Зимният вечер бързо се спусна над София още преди шест небето беше притъмняло, а уличните
В малкия пазар на квартал Красно село в София, възрастната баба Дойна Георгиева продава варени картофи
Удобната съпруга Елина, чуваш ли ме? Гласът на Станимир беше равен, делово-небрежен, все едно казва
Изневерих на съпруга си и не го съжалявам. Не беше като по филмите не бе романси под звездите на курорт
Крачка до олтара Светлина стои́ пред огледалото в стаята си и не може да се нагледа на себе си.
Жоре, тези котки живеят тук още от преди да се познаем. Защо, по дяволите, трябва да ги махна?
8 юли Не помня как мина нощта. Сякаш просто стоях на кухненската маса и слушах стария ни часовник как
Тя ѝ подаде бисквитка и тихо прошепна: Теб ти трябва дом, а на мен майка. Декемврийският вятър къса нощта







