Author: Pets are humanizing

Когато вече е твърде късно Елица стоеше пред входа на новия си блок обикновена панелка в спокоен квартал

Всичко си е същото, разбираш ли Веси нервно стискаше края на ръкава си, загледана през прозореца на таксито.

Свободна. Точка. Лилия беше се сгушила зад малкото бюро, нервно въртейки чашата си с кафе между пръстите.

Писмо до бащата Ех, ти, Сашко, и си характер! Не го очаквах от тебе Лидия издуха сълзите по детски и

Чужди стени Знаеш ли за какво си мисля? прошепнах на мъжа си, търкайки една и съща чиния вече за пети път.

Аз съм с теб Павка, не знам какво да правя! Не иска никого да слуша! Повтаря, че ще ражда! Какво дете, Павле?

Пукнатина на доверието Госпожо Анелия, вкъщи ли сте? Аз съм Милена от третия етаж! Донесла съм ви банички

Хлебарките Хлебарките в главата на Марийка играеха хоро. Такова живо, огнено хоро, че чак се усмихвах

Ловец на сънища Пак ли?! Симона, Симона! Ставай! Иначе ще събуди малките! Дръж я! Елена се смъкна от

Любов без условия Дневник, 26 март Днес беше един от онези следобеди, в които осъзнаваш колко голямо