September 2025 – Page 40

25 август, събота Седя на старата дървена маса в хола, държейки в ръка ръчно изработения часовник, който

“Не искам да бъда ничий проект!” отчаяно извика Ралица, готова да се бори за своята независимост

30 януари, 2025 г. Моля, мила само малко хляб, молеше старичката пред хлябната къщичка. Моля, съжали

Тя изчезна без да каже нищо! Как ти се осмеляваш?! Цял живот се грижих за теб а ти?! Генадий Петров

Тихото кътче стена, маса, кристален студен желе. Жена мълчеше, а свекърка изрече всичко. Радостина, ти си чудо!

Твоите торти никому не трябват! крещеше мъжът, изритвайки я от вкъщи. А точно след година той се завърна

Спирка. Вагонът се клатна леко, вратите се отвориха с шум, а вътре се втурна нов поток от пътници.

Представете си: След години борба с безплодието, безброй разочарования и всичко, за да запази брака си

Вратата се отвориха преди да стигна до коридора. На прага стоеше Татяна Павловна, свекърва ми.

22 март, 2025г. Отново съм сам в малкото ми жилище на ул. Граф Игнатиев в София. Погледнах през прозореца