Вчера, в съня ми, навлязох в странен свят, където времето се разтапяше като разтопен мед. Беше ми навършени
Учителката, която всички мразехме: Госпожа Димитрова беше страшилището на 31-во основно училище „Васил Левски“. Всички я брояхме за най-големия ни страх — ако закъснееш с минута, веднага ти пише отсъствие, за измачканата униформа ти сваля оценка, никога не се усмихва и сякаш с удоволствие къса ученици. В седми клас аз бях неофициалният лидер на групичката, която я презираше. Организирахме злобните прякори, злостните шеги, наричахме я „Вещицата“ и мечтаехме за отмъщение. Един петъчен ноември ден всичко се промени, когато пропуснах часовете и я видях да излиза от аптека в най-бедната част на града, носеща торби. Любопитството надделя и я проследих до многоетажна панелка. През прозореца чух как успокоява майката на Мария Петрова – моя съученичка, тиха и уморена, която често отсъстваше, и ѝ носи лекарства, купени от собствения ѝ джоб. От този ден започнах да я наблюдавам по-внимателно и видях неща, които дотогава не съм осъзнавал: как е строга към тези, които могат да постигнат повече, но състрадателна към учениците, които се борят и нямат подкрепа. Един ден набрах смелост, попитах я защо е такава, и получих урок за цял живот – че учителят е строг с тези, на които вярва, че могат много, и е мил с тези, които едва се задържат на повърхността. Че понякога най-строгите учители са тези, които ни обичат истински. След това промених отношението си, започнах да уча, помогнах на другарите си, завърших с отличен и тя беше първата, която ми се усмихна. Днес, когато сам преподавам, си спомням госпожа Димитрова и знам: взискателността също е вид грижа. Може би днес учениците ми ме мразят както и аз нея някога — надявам се само някой ден да осъзнаят защо. Учителката Велчева беше страхът в Професионална гимназия Христо Ботев в Пловдив. Всички се плашехме от нея.
Дневник 12 март 2024г. Тъй като чувствах, че ми се изчерпва търпението, реших да замина за уикенд в планината
12 октомври 2025г. Днес чух звъна на вратата. Отворих и пред мен стоеше Ружа приятелката на моя съпруг.
Общата ни сметка разкри всичко: разписки от хотели, подаръци, дегустационни вечери Той трябваше да спести
Слушай сега, знаеш ли какво се случи тези дни в квартала покрай реката? Нося ти една история, дето още
В деня на 55те ми рожденни години се събудих порано от обичайната сутрин. В кухнята ме посрещна ароматът
Дневник, 12 септември Винаги казваше, че съм неговата единствена. А после открих, че имаше и друга от
Мамо, ти си на шестдесет. Той също не е по-млад. И все пак вървите заедно из града, ръка за ръка?
Поехах на екскурзия в България с група пенсионери. Не очаквах нищо грандиозно само няколко дни обиколка
