Слушай сега, знаеш ли какво се случи тези дни в квартала покрай реката? Нося ти една история, дето още не мога да спра да мисля за нея.
Вятърът навън беше като нож такъв леден излезе, че кожата те боцка. Към Владайската река ужасна влага идваше, чак до кокалите стига, честно. Там, зад едни стари блокове, където гаражите са циментови и напукани, едно момченце не съм го знаела лично, ама на вид петгодишно най-много си играе с една топка. Майка му стои настрани, притиснала телефона до ухото си и се кикоти по женски с приятелка.
Детето междувременно се приближава все по-наблизо до стръмния бряг на реката. Явно другото я занимава майката, защото не му обръща особено внимание. А водата тия дни беше кална и бурна, че скоро валя зверски, и течението така се засилило, че опасно е, братче. Едно подхлъзване и, както се досещаш детето пада във водата, един вик се чува, а якето му го дърпа надолу
Майка му не чува нищо, не вижда, още си лафи по телефона и леко се озърта, ама само така механично.
А малкият се бори, гълта вода, опитва да стигне брега, но течението го понася все по-далече. Кашля, дави се, поема си въздуха отчаяно.
И ето, през това време един човек, когото всички в района гледаха с пренебрежение, изскача на отсрещния бряг. Казваха му Петър Драгиев мърляв, с раздърпан шлифер, клошар, който от месеци живее в изоставен строеж там наблизо.
Петър чува детския вик и, без да се замисли, се хвърля във водата с дрехите си. Вълните го заливат и го подритват, ама той не спира, докато не стигна до момчето, дърпа го за яката и го издърпва на брега.
Детето плаче, трепери, цялото посиняло, Петър го притиска в раздраната си парка, за да се стопли.
Връща го обратно при блока. Майката най-накрая ги забелязва и с истеричен глас изревава:
Кво си направил бе! Пипал си ми детето! Боклук такъв!
Давеше се…
Повече би му се искало да се удави, отколкото да излезе от твоите мръсни ръце!
Петър само гледа жена та, не може да проумее как е възможно. Най-малкото поне да види дали детето е добре Вместо това само му крещи. Беше му болно, то се виждаше.
И тогава, представи си, Петър реши нещо, дето никой не го очакваше от такъв човек. Прегърна здраво момченцето, обърна се и тръгна.
Върни го! крещи майката, ама не смее да се доближи.
Петър тръгва право към един вход два блока надолу, където живееше баба Цветана мила възрастна жена, която винаги наглеждаше децата от махалата. Почука й на вратата.
Моля ви, помогнете на детето едва пое дъх. Обадете се на полицията. Майка му щеше да го убие Вие също видяхте всичко.
Баба Цветана веднага хвана телефона и се обади на ченгетата. Скоро пристигнаха, прибраха майката тя пак ругае и пищи, но никой не й обръща внимание. Петър им разказа всичко, честно, без да премълчава нищо.
После, след разследване, й взеха родителските права. Момчето остана временно при баба Цветана, а по-късно го дадоха на приемно семейство.
А Петър? От този ден изчезна никой повече не го видя в квартала. После, месеци след всичко, някой се сети за него: Той беше онзи човек, дето спаси живота на детето И ако питаш мен това дете щеше още по-зле да е, ако беше останало при такава майка.
Светът все още има добри хора Макар че не винаги ги познаваме, те са там, когато потрябват най-много.
Бездомен мъж спасява давещо се момченце от Марица, но вместо благодарност майката му започва да му крещи и обижда! 😨😨
