– Вземи татко! Време е! – каза ни Сара.
– Не разбирам какво става тук! Твоята сестра иска къщата, а от нас се очаква да се грижим за баща ти. Той трябва ли да живее при нас? Или аз нещо не съм разбрала правилно? – обърнах се към съпруга си.
Случайно чух целия разговор между мъжа ми и сестра му Сара.
През годините се придържах към принципа да не се намесвам в отношенията на мъжа ми със свекърите. Така ме посъветва майка ми, когато се омъжих. Но тя не беше предвидила, че моят баща, за разлика от този на мъжа ми, имаше добро семейство.
– Какво да правя? Сара има три деца! Не може да се грижи за баща си!
– Защо тя не може да се грижи за баща си, като живеят заедно?
Всичко започна отдавна. Свекърът ми отдавна се нуждаеше от грижи. Заедно със съпруга ми често ходехме при него и му помагаме, защото той вече не може да се обслужва сам. Не може дори да иде до магазина. Затова помагаме.
Сара и децата ѝ живеят в къщата на баща ѝ.
– Тя има деца! А ние нямаме ли деца? – казах на съпруга си.
Въпросът е, че Сара въобще не иска да се занимава с баща си. Прави се, че това не е неин проблем. Но напоследък баща ѝ се влоши и вече има нужда от постоянни грижи. Разбира се, щом не живеем заедно, не винаги можем да му помагаме. Затова сестрата на съпруга ми каза:
– Вземете си татко вкъщи! Време е! Не е справедливо все той да е с мен! Сега е ваш ред да се грижите за него!
Бях изумена от такава наглост. Винаги сме помагали, а освен това не татко живее при Сара, а тя в неговата къща.
Наистина не ми хареса, че съпругът ми веднага се съгласи.
На Сара много ѝ тежеше, че според нотариалния акт къщата още принадлежи на бащата. Знаеше, че ако се случи най-лошото, къщата ще трябва да се дели с брат ѝ, затова настоя брат ѝ да вземе татко си, а баща им да ѝ прехвърли цялата къща.
– Имаме деца, но имаме и апартамент. А Сара няма нищо!
– И какво от това?
Твоят баща е много добър човек. Нямам нищо против да живее при нас, място имаме. Но ние от години пестим и изплащаме жилищен кредит, за да си имаме дом. А какво е направила Сара, за да си осигури това? Нищо! А сега претендира за цялата къща! А тя е за делене!
– Но понякога едно от децата получава къщата.
– Понякога! Но само ако има друг наследник! Какво предлагаш? Разбира се, ще вземем татко, но къщата трябва да се раздели наполовина! Имаме деца, а парите няма да са излишни! – казах на съпруга си.
Съпругът ми поговори със сестра си.
– Но с половината не мога да си купя друга къща! – възрмути се Сара.
– Няма проблем! Купи си по-малка!
– А ако не искам по-малка? Защо не мислиш за моето удобство?
– А ти мислиш ли за моето? От години изплащам кредита, а ти искаш да имаш къща без да правиш нищо! Това няма да стане! – отвърна мъжът ми.
Разбира се, взехме свекърът при нас. Не е много труден за гледане, старае се сам. Разбира се, помагаме му. Сара звъни всяка седмица и пак има изисквания – ту парите ѝ не стигат, ту трябва някъде да я закараме.
Шест месеца по-късно свекърът каза, че иска да напише завещание, в което да ни остави цялата къща.
– Не вярвам на дъщеря си. Много ме разочарова! – каза свекърът с горчива усмивка. Вземете баща си! Време е! каза ни Снежана. Не разбирам какво се случва тук! Сестра ти иска къщата, а
Veď ty zarábaš celé hory peňazí, však? Švagriná si odo mňa požičala peniaze na byt a išla na dovolenku k moru.
Toto leto k nám prišla na návštevu milovaná sestra mojej manželky. Hovoril som jej domáci miláčik, lebo na všetkých rodinných oslavách sa hovorí iba o nej – bola jednotkárka, úspešne skončila vysokú školu, našla si prácu v odbore, no povedzte, nie je to ideálna dcéra?
Moja manželka je najstaršia, ale školu nedokončila a vydala sa. No to rodičom nevadilo, lebo ja som bol slušne bohatý podnikateľ, vlastný byt, auto aj solídny príjem. Ale aj tak bola najlepšia práve tá mladšia sestra.
A tak toto leto, keď švagriná prišla na návštevu, požiadala ma o pôžičku – že potrebuje peniaze na zálohu na hypotéku, lebo chce vlastný byt. Pre mňa to nebol problém, dal som jej peniaze. Uistila ma, že robí na úrade a všetko splatí načas.
Peniaze si požičala, takmer mi prisahala, že každý mesiac bude splácať. No o týždeň neskôr už bola pri mori! Bol som z toho poriadne zmätený, keďže teraz nemala ani na byt, ale dovolenkovať išla.
Zobrala si voľno, všetkým hovorila, že si na dovolenku šetrila celý rok, no jednu vec opomenula – hypotéku si nakoniec vôbec nevzala. Keď som sa jej na to pýtal, povedala, že si to rozmyslela.
Požiadal som ju teda o vrátenie dlhu, na čo mi povedala, že peniaze nemá, všetko minula pri mori. Vtedy mi došlo, že žiadny byt si ani nechcela kupovať.
Poprosil som ju slušne, aby mi dlh čo najskôr vrátila, lebo som jej predsa požičal na byt, nie na dovolenku pri mori. Jej odpoveď ma však poriadne nahnevala:
– Veď zarobím ešte veľa peňazí, počkáš, teraz nič nemám.
Ako si myslíte, že to celé dopadlo? Presne – svojej mame sa posťažovala, že si pýtam peniaze skôr, ako sme sa dohodli, a že takto sa rodina nespráva – a zrazu bola najmladšia dcéra opäť dokonalý anjel, a my „bohatí monštrá“! Zarábaš kopy peňazí, však? Švagriná si požičala peniaze a odišla k moru. Toto leto k nám na návštevu
A própria minha mãe expulsou-me de casa porque o meu padrasto lhe era mais querido! Vivi com o meu pai
Дневник, 15 март Преди сватбата обсъдихме въпроса с жилището. Мама и татко живеят в малка къща в покрайнините на Враца.
Diário, 12 de junho Hoje senti necessidade de registar os meus pensamentos sobre esta situação delicada
След инцидента дъщеря ми спря да ходи. Дъщеря ми, Веселина, започна да танцува още на четири години.
Vlastná mama ma vyhodila z bytu, pretože jej bol nevlastný otec prednejší!
Bývala som s otcom do svojich piatich rokov, čo bolo najšťastnejšie obdobie môjho detstva. Po jeho smrti sa mama začala viac starať o seba ako o mňa. Keď som mala osem, priniesla domov nového muža, ktorý chcel ovládať každý náš krok. Život sa mi obrátil naruby.
Musela som dodržiavať rozpis povinností, ktorý určoval nevlastný otec – ja som upratovala, varila, umývala jeho auto, zatiaľ čo on s mamou leňošili pred televízorom. Za svoju “nevdaku” som dostávala aj facku.
Dostala som iba jedlo a strechu nad hlavou – o oblečenie či záujmy som si mohla nechať len zdať. Podporu, keď som chcela chodiť na krúžky alebo tréningy, som nikdy nemala.
Po strednej škole mi mama oznámila, že mám odísť, nemám ísť na vysokú, ale nájsť si robotu, lebo ich už nezaujímam. V našom malom meste to však bolo ťažké. Namiesto štúdia som musela pracovať za minimálnu mzdu, aby som mala aspoň na nájom a prežívala som z ruky do úst. Aj tak ma nakoniec vyhodili.
Na narodeniny ma zachránila teta – keď zistila, čo sa u nás deje, vzala ma k sebe. Pomohla mi nájsť si prácu v kníhkupectve a podporila ma, aby som si sama spravila maturitu a dostala sa na štátnu vysokú školu. Bola pri mne, keď rodičia opäť nadávali, že som nevďačná.
Dnes mám dobrú prácu, tetu si vážim a doháňam jej všetko dobré – vezmem ju na dovolenky, pomáham jej a ďakujem, že ma v najťažších chvíľach podržala. Vlastná mama ma vyhodila z bytu, lebo jej bol novomanžel dôležitejší! Žila som s otcom do piatich rokov
Nechcem bývať s rodinou mojej dcéry! Poviem vám prečo. Jedného rána sa moja dcéra s manželom a ich dievčatkom
Яна идваше при майка си на всеки два дни. Оставяше ѝ храна и вода до леглото и си тръгваше.
Първа любов в гимназията: странен сън от десети класВсичко започна една не-истински есенна сутрин, когато
