– Вземи татко! Време е! – каза ни Сара. – Не разбирам какво става тук! Твоята сестра иска къщата, а от нас се очаква да се грижим за баща ти. Той трябва ли да живее при нас? Или аз нещо не съм разбрала правилно? – обърнах се към съпруга си. Случайно чух целия разговор между мъжа ми и сестра му Сара. През годините се придържах към принципа да не се намесвам в отношенията на мъжа ми със свекърите. Така ме посъветва майка ми, когато се омъжих. Но тя не беше предвидила, че моят баща, за разлика от този на мъжа ми, имаше добро семейство. – Какво да правя? Сара има три деца! Не може да се грижи за баща си! – Защо тя не може да се грижи за баща си, като живеят заедно? Всичко започна отдавна. Свекърът ми отдавна се нуждаеше от грижи. Заедно със съпруга ми често ходехме при него и му помагаме, защото той вече не може да се обслужва сам. Не може дори да иде до магазина. Затова помагаме. Сара и децата ѝ живеят в къщата на баща ѝ. – Тя има деца! А ние нямаме ли деца? – казах на съпруга си. Въпросът е, че Сара въобще не иска да се занимава с баща си. Прави се, че това не е неин проблем. Но напоследък баща ѝ се влоши и вече има нужда от постоянни грижи. Разбира се, щом не живеем заедно, не винаги можем да му помагаме. Затова сестрата на съпруга ми каза: – Вземете си татко вкъщи! Време е! Не е справедливо все той да е с мен! Сега е ваш ред да се грижите за него! Бях изумена от такава наглост. Винаги сме помагали, а освен това не татко живее при Сара, а тя в неговата къща. Наистина не ми хареса, че съпругът ми веднага се съгласи. На Сара много ѝ тежеше, че според нотариалния акт къщата още принадлежи на бащата. Знаеше, че ако се случи най-лошото, къщата ще трябва да се дели с брат ѝ, затова настоя брат ѝ да вземе татко си, а баща им да ѝ прехвърли цялата къща. – Имаме деца, но имаме и апартамент. А Сара няма нищо! – И какво от това? Твоят баща е много добър човек. Нямам нищо против да живее при нас, място имаме. Но ние от години пестим и изплащаме жилищен кредит, за да си имаме дом. А какво е направила Сара, за да си осигури това? Нищо! А сега претендира за цялата къща! А тя е за делене! – Но понякога едно от децата получава къщата. – Понякога! Но само ако има друг наследник! Какво предлагаш? Разбира се, ще вземем татко, но къщата трябва да се раздели наполовина! Имаме деца, а парите няма да са излишни! – казах на съпруга си. Съпругът ми поговори със сестра си. – Но с половината не мога да си купя друга къща! – възрмути се Сара. – Няма проблем! Купи си по-малка! – А ако не искам по-малка? Защо не мислиш за моето удобство? – А ти мислиш ли за моето? От години изплащам кредита, а ти искаш да имаш къща без да правиш нищо! Това няма да стане! – отвърна мъжът ми. Разбира се, взехме свекърът при нас. Не е много труден за гледане, старае се сам. Разбира се, помагаме му. Сара звъни всяка седмица и пак има изисквания – ту парите ѝ не стигат, ту трябва някъде да я закараме. Шест месеца по-късно свекърът каза, че иска да напише завещание, в което да ни остави цялата къща. – Не вярвам на дъщеря си. Много ме разочарова! – каза свекърът с горчива усмивка.