По време на развода си, един заможен съпруг реши да остави на жена си една изоставена ферма, загубена
С едно движение на ръката си сложих край на 12 години щастлив брак. Никола, мъжът ми, винаги е бил страхотен
Синът на съпруга ми се появи в нашия живот след 12 години Преди петнадесет години мъжът ми замина да
Здравейте. Казвам се Адам. Мисля, че съм вашият син.
Тя току-що навърши 18. На работа ѝ казаха, че не се справя, и без колебание я уволниха. В онзи ден се прибра по-рано от обикновено и завари младия си приятел в леглото с непознато момиче. Отиде при майка си, но вечерта тя ѝ даде да разбере, че всъщност не я иска в дома си, защото новият ѝ партньор иска да се радва на живот без деца.
На следващата сутрин тестът за бременност показа две ясни чертички — нямаше съмнение.
Цялата ѝ бременност мина като в мъгла. Спеше по домовете на познати и по гарата, работеше всичко, което намери. Най-тежка беше зимата. Дори се случи да проси пред църква.
Детето се роди нощта на 13 декември. Красиво момченце — крехко, заспало, сияещо от щастие. Оставих бележка: “Сине, обичам те и ти желая да намериш грижливо семейство!” Остави го до детското легълце и избяга.
В София всички се готвеха за Нова година — гирлянди и снежинки красяха витрините и прозорците. На всеки ъгъл се чуваха коледни звънчета. Юлия слезе от колата, от която се чуваше звукът на аларма. Червеният, елегантен автомобил стоеше сам и внушителен на опразнения паркинг. Отново бе първа.
Охранителят набързо ѝ отвори вратата. Юлия го поздрави, закрачи по коридора, влезе в кабинета си, седна пред компютъра, извади документите и автоматично обърна нов лист на бюрото си. Тринадесети. Преди години би се разплакала, но сега само сви юмруци.
– Юлия, кафето ви! – Секретарката донесе кафе.
– Имате гост, не е записан предварително. Каза, че е много важно.
Юлия се огледа, оправи косата си в огледалото и ме покани да вляза.
В кабинета влезе млад, около двадесетгодишен мъж. Спря несигурно на прага, огледа жената, пристъпи тихо и се спря:
– Добър ден, – каза Юлия първа. – С какво мога да ви помогна?
– Добър ден, Юлия. Аз… Казвам се Адам. Мисля, че може да съм вашият син.
Юлия онемя. Мислейки, че не е доволна от чутото, той бързо добави:
– Не съм напълно сигурен. Роден съм на 13 декември. Родителите ми казаха, че биологичната ми майка е била на осемнадесет и се е казвала Юлия. И още нещо… Пазя това.
Нервно бръкна в джоба си, извади старо листче с ръкописното послание до сина ѝ. Юлия се разплака. През цялото това време тя не бе преставала да мисли за момченцето си и често си представяше как расте.
През сълзи се опита да погледне зрелия, красив младеж, но все още виждаше детето, което преди деветнадесет години бе оставила. Юлия втренчи поглед в очите и чертите му, откри приликата и го позна. Най-после усети онова чувство на щастие, което някога бе изгубила. Здравейте. Казвам се Димитър. Мисля, че съм вашият син. Преди много години едно момиче тъкмо бе навършило
Той я напусна с децата. Десет години по-късно се върна, но тя вече не беше същатаТова е историята на
Имам съседи, които са възрастна семейна двойка и живеят заедно с дъщеря си и нейните три дъщери.
Моля те омъжи се за мен, прошепна тя, държейки малка кутия от кадифе, докато стаите, улиците и думите
Нищо подобно, тържествуващо я изгледа Снежана. Майката на Калоян, оказва се, само това е чакала синът
Седем дни до Нова година:
В един малък български град зимата все още не е дошла, горещата вода я спират ту за шестото блокче до пазара, ту за една цяла кооперация; по кварталната будка спорят кой има по-стари тръби, в маршрутка номер 3 Николай Петрович познава всяка дупка по пътя, Тамара Иванова брои стотинките за мляко в магазина “Трикотаж”, а Татяна от детския отдел на библиотеката намира забравена стара снимка — една изгубена нишка между хора, които се кръстосват през навалицата към пазара, случайни телефонни обаждания и снежинки, които най-после започват да падат върху мокрия асфалт; седем обикновени дни, в които чудесата се случват неочаквано като точен автобус, като топъл поздрав, като обещание да се върнеш у дома навреме за новогодишния звън. Седем дни до… Понеделник вечер. В Севлиево пак спряха топлата вода. Не в целия град само на няколко
Съсед не на възраст Сутринта за Петър Симеонов започва все по един и същи начин. Чайникът започва да
