Здравейте. Казвам се Димитър. Мисля, че съм вашият син.
Преди много години едно момиче тъкмо бе навършило 18 години. На работа ѝ казаха, че не се справя и без колебание я уволниха. Върна се у дома по-рано от обикновено и дочака неприятната гледка своят любим младеж бе в леглото с непозната девойка.
Отиде при майка си в Пловдив. Онази вечер майка ѝ ѝ намекна, че всъщност не желае тя да остава в нейния апартамент настоящият ѝ партньор иска да живее без грижи и без деца край себе си. На следващата сутрин тестът за бременност показа две ясни чертички нямаше място за съмнение.
Целите девет месеца преминаха като един мъглив спомен и после се изгубиха в миналото. Преспиваше ту в дома на приятелки, ту на софийския ЖП гара. Хващаше всякаква работа, която ѝ попадне. Най-трудна беше зимата. Случваше се дори да проси пред църквата Света Неделя.
Детето се роди през нощта на 13 декември хубаво, слабо момченце, кротко и сгушено сред постелките, грееше щастие от него. Майката написа бележка: Сине, обичам те и ти желая да намериш грижовно семейство!. Остави я до кошарката и се измъкна, без да се обръща.
В София всички се готвеха за Нова година: гирлянди и снежинки красяха прозорците на магазини и домове, на всеки ъгъл звънтяха камбанки. Юлия излезе от колата си, червеният и елегантен автомобил стоеше самотно на паркинга. Поредния път пристигна първа.
Пазачът бързо ѝ отвори вратата. Юлия учтиво му кимна, чу ехото на токчетата си по празния коридор и влезе в своя кабинет. Седна пред компютъра, извади документи и машинално обърна календара на бюрото. Тринадесети. Някога, щеше да се разплаче, но сега просто сви юмруци.
Юлия, кафето, както поръча! секретарката влезе с чаша.
Имате гост. Не се е записал, но твърди, че е много важно.
Юлия се погледна в огледалото, приведе поделата си в ред и ме покани вътре.
Влезе млад, около двадесетгодишен мъж. Поколеба се, огледа жената, пристъпи плахо и спря.
Добър ден, каза най-напред Юлия. С какво мога да Ви помогна?
Добър ден, Юлия. Аз съм казвам се Димитър. Мисля, че може би съм Вашият син.
Юлия застина. А той, мислейки че е разочарована, започна да обяснява:
Не съм напълно сигурен. Роден съм на 13 декември. Осиновителите ми казаха, че биологичната ми майка била на осемнайсет, казвала се Юлия. Запазили са нещо той се смути и бръкна в джоба. След миг пред нея се появи парченцето хартия, на която тя бе написала своята бележка. Сълзите навлажниха очите ѝ.
През всичките години Юлия не бе пропуснала ден, в който да не мисли за рожбата си. Все си го представяше как расте. Със сълзи в очи се взря в порасналото красиво момче, ала вътрешно виждаше онова мъничко дете, с което се бе сбогувала преди деветнайсет години. Търсеше познатото в очите и чертите му, и го откри. Юлия най-после отново усети онзи уникален аромат на щастие, който бе изгубила някога.







