Един слънчев следобед младият милионер Иван Петров се разхождаше по булевард Витоша в София, когато забеляза
Era o inverno de 1950 e o vento cortante do Alentejo perfurava até os ossos. Numa cabana escura, com
Zima roku 1950 prenikala až do kostí. V temnej izbe, s hlinenými stenami a vlhkým pachom, sedela sedemnásťročná
Зимата 1950те беше пронизваща, студът къртеше до кости. В една мрачна стая, със стени от варовик и мирис
28април2026г.Дневник Фарфоровото захарно кристало с наивния мотив от ливайни цветя стоеше на обичайната
15.november 2024 Dnes večer som si sadol k písaniu, lebo sa mi potrebuje vyprášať to, čo sa stalo v poslednom roku.
A jarra de açúcar de porcelana, com um delicado padrão de flores de campo, permanecia no mesmo lugar
Kedyže už ma nebudeš mať? šepkla moja nevesta, Zdenka, keď vstúpila do izby a posadila sa na okraj postele.
Кога вече няма да те има? прошепна невестката, гласът й се разнасяше като аромат на парено кафе.
Quando já não estiveres aqui? sussurrou a nora. O hálito dela era quente, com o perfume barato de um