Без категорії
0117
– Не пипай моите домати! Това е всичко, което имам, – викаше съседката през оградата
Не докосвайте моите домати! Това е всичко, което ми остава, викна жената през плетения ограден.
Без категорії
034
Намерих записка в чекмеджето на бюрото: „Той знае. Бягай!“
В един стар шкільний корпус в квартал Младост открих в чекмеджето на масата записка: Той знае.
Развод през май: Той тръгна при някого „по-младо и красиво“ и затвори вратата
Развод през май: Той тръгна към помлада и покрасива и затвори врататаРазвях се от съпруга ми през май.
Без категорії
041
Нам такава не ни трябва
Извини, Ружо, за резкость, спряна се майката, която никога не стана тева майка. Не съм ти била лоша
Без категорії
0184
Дръзнала да живее за себе си
Мамо, може ли днес да сидиш с Макси? простираше Каля, глазамо уморени. Трябва да отида до работа, там
Изгонени след 55-та годишнина: Лична история на ново начало
Бях освобождавана, след като навърших 55 години. За прощаване раздавах рози на всеки колега, а на шефа
Без категорії
044
Ти си нашата перфектна мечта!
19 октомври, 2025г.Дневник Днес отново се замислих за това, как се чувствам между двамата ми близки сестра
Без категорії
018
Изстрадано щастие
19април2025г. Днес отново се вписвам в страниците на стария си дневник, защото имам нужда да разтърся
Без категорії
052
Николай, единственият син на майка си, я изпрати в дом за стари хора.
28 октомври, 2025г. Ох, колко странен беше денят онзи Сивото небе сякаш знаеше, че в нашето село Брегово
Без категорії
013
Двор на една вълна
Двор на една вълна Жилищният двор в предградията на голямата София се събужда с шум и суетене, където