В един стар шкільний корпус в квартал Младост открих в чекмеджето на масата записка: Той знае. Бягай.
Радка Василева, проверете каталожните карти в третото чекмеджe, каза директорката на библиотеката, Селена Петрова, оправяйки си очилата. Студентите отново объркаха всичко. И моля, не останете до късно тази вечер. През последните дни работите твърде дълго.
Добре, Селена, ще се погрижа, кима Радка, почти не издигайки поглед от компютъра. Само да завърша електронната инвентаризация на новите придобивки.
Селена клати глава и излиза от отдел Каталогизация, топчетата на високите токчета звучат по стариния паркет. Районната библиотека е в бивша гимназия с високи тавани, резбова лепница и скърцащи настилки, които предсказват пристигането на всеки читател.
През последните три седмици Радка често остава късно, но не от усърдие, а защото у дома никой я не очаква откакто Силван се премести. Той си взел и чувството за топлина, което преди изпълваше малкото им жилище. Сега само тиктаката на старата часовникова кутия, наследена от баба, разрушава мълчанието.
В библиотеката винаги има работа. Радка обожава ароматите на книги, шепота на страници, дори праха, който се натрупва на горните рафтове въпреки усилията на чистачката леля Клара. Тук се чувства необходима и на мястото си.
Радка, не забравяй, утре имаме среща с писател, вмъкна вратата Ива, млада библиотекарка от отдел Абонаменти. Трябва да подготвим малкия зал и да разпространим плакатите.
Помня, Ивче, усмихна се Радка. Плакатите са готови, лежат в горната чекмеджка на масата ми. Вземи ги, а аз ще довърша каталога.
Ива кима и се приближи към масивната дубова маса, където работеше Радка. Тя изтегли горната чекмеджка, извади папка с плакати.
Какво е това? попита тя, докато изваждаше листок от папката.
Какво? се обърна Радка.
Записка, може би паднала от папката.
Ива й подаде сгънат лист от тетрадка. Радка го разтвори и прочете три думи, написани с рязък почерк: Той знае. Бягай.
Сърцето й пропусна удар. Първото мислене беше шега, но дълбоко вътре знаеше, че не е. Тя внимателно сгъна листа и го скри в джоба на сакото.
Нищо, мръна тя, опитвайки се да звучи безразлично. Вероятно някой от студентите е изпуснал. Те постоянно разменят записки.
Ива пъха рамена:
Добре, ще разпространя плакатите.
След като Ива затвори вратата, Радка отново извади записката. Той знае. Бягай. Кой знае? За какво? И кой е написал това предупреждение?
Почеркът й беше познат, но не можеше да го припомни. Не беше от колегите не изглеждаше като техния. Може би Силван? Какво му е писало? Те се разделиха почти мирно, без скандали. Той просто каза, че вече не чувства същото, и предложи да останат приятели. Банално, както в евтини романи.
Радка се опита да се фокусира върху работа, но мислите й постоянно се връщаха към записката. Края на деня тя успя да завърши каталога и, предавйки ключовете на охранника, излезе в студения октомврийски вечер. Мъглив дъжд се сипеше леко, фенерите се разтопиха в жълти облаци.
Пътят до вкъщи беше петнадесет минути пеша. Обикновено Радка обичаше тази разходка покрай стария парк, през уютния двор с люлки, където децата играеха през деня. Днес всяка сянка изглеждаше заплашителна, всеки звук я клатеше. Той знае. Бягай. От кого да бягам?
Влезе в хода, диша облекчено. Силно светло и тихо. Склони се на третия етаж, отвори вратата на апартамента си. Въздухът беше изпълнен с аромат на канела от медената кутия, която беше закачена в коридора, за да не толкова остро се усеща липсата на Силван.
Със свалени обувки и пелерината на кука, Радка се отправи към кухнята. Сложи чайник, извади от хладилника вчерашна салата. Не искаше да яде, но трябваше да се занимава, за да не мисли за странната записка.
Телефонът звъна и тя се изтрепа. На екрана се появи името на майка й.
Здравей, мамо, отвърна Радка, опитвайки се да звучи спокойно.
Ниночко, как си? гласът й беше тревожен. Цял ден съм неспокойна. Всичко ли е наред при теб?
Да, всичко е наред, измисли Радка. Майка й вече се тревожеше за раздялата с Силван, а сега и анонимната записка я плаши още повече. Просто съм уморена от работа.
Ще дойдеш у нас уикенда? Ще направя пай, можеш да се отпочинеш…
Може би, мамо. Ще се чуем в петък, добре?
След разговор Радка се почувства още по-едини. Чаят се охлади, нямаше нищо, което и да я задържи пред телевизията. Снова извади записката и я погледна.
Той знае. Бягай.
Точно в този момент вратата се отвориха. Радка замръза. Беше десет вечерта кой може да дойде толкова късно? Тихо се приближи към прозореца и видя Михаил Степанов, възрастен съсед от горния етаж.
Кой е там? попита Радка, застрахвайки се.
Аз съм, Михайло Степанович. Отвори, Ниночко.
Тя отвори, но не свали верига.
Извинете, че идвам късно, каза съседът, леко засрамен. Има леко протичане в тръбата, може ли да е до вас?
Не, всичко е сухо, отвговори Радка, облекчена. Благодаря, че предупредихте.
Чудесно. Пиша се с водопроводчик, ще дойде утре.
След като Михайло се оттегли, Радка се усети глупаво. Тя се паникьосваше за записка, която вероятно е шега на някой студент. Въображението й просто се разигра след онези детективи, които наскоро четеше.
Успокоявайки се с тези мисли, Радка легна. Но сънят не идваше. Тя се върти, слушайки всяко шушукане. Дъждът шумеше навън, машините минаваха в далечината обикновени звуци на нощен София, но сега звучат зловещо.
Сутринта се събуди изтощена. След бърза закуска с крепко кафе тръгна към работа. Денят бе натоварен: писателят, подготовка на залата и нови книги.
В библиотеката вече се влеяха хора. Селена даваше указания, Ива подреждаше столове, а леля Клара зло се миеше по пода.
Радка, някой мъж те попита, спомене Клара, докато Радка минаваше. Висок, в тъмно пальто. Казах, че още не е дошла.
Мъж? се замисли Радка. Не се представи ли?
Не, каза, че ще се върне по-късно.
В главата й отново се чука: Той знае. Бягай. Кой е този човек? Какво иска? Тя се опита да се концентрира, но след половин час чука в нейната врата.
Влезте, каза Радка, без да отлучва поглед от екрана.
Отвори се и влезе висок мъж в тъмно пальто. Дъхът й се задъха. Беше Андреj, бивш съученик на Силван. Видели са се само няколко пъти през годините, и тя почти не го познаваше.
Здравей, Радко, приветства той, задействайки вратата. Съжалявам за прекъсването, но трябва да поговорим.
За какво? гласът й прозвуча високо, почти уплашено.
Андреj се огледа като проверяваше дали има още някой в стаята и се засмя на стол пред нея.
Това е за Силван, прошепна той. И за теб.
Ние се разделихме, отвърна Радка студено. Ако имаш работа с него, обърни се директно към него.
Не е за раздялата. Това е нещо сериозно.
Той се наведе по-близо и понижи гласа:
Получи ли си моята записка?
Радка усети студ през гърба.
Твоята записка? Той знае. Бягай? Какво означава?
Андреj нервно погледна към вратата:
Означава, че Силван не е това, за което се представя. Той знае, че аз разкрих нещата. И сега може би разбира, че и ти знаеш.
Знаеш ли какво? Ради се в безизходица. Какво имаш предвид?
Какво всъщност прави Силван, извади Андреj телефона си и му показа снимка. На нея Силван говори с непознат мъж пред сиво сграда. Това е офиса на ИзтокИнвест. Фирмата, която преди време измами стотици пенсионери с обещани високи лихви, а после изчезна с парите.
И какво му е ролята? запитва Радка. Той работи в автосалон.
Това е прикритие, показва друга снимка. Той е един от организаторите.
Радка вдиша дълбоко.
Не може да е. Той беше добър, готвеше уикендите и събираше стари плочи.
И аз не исках да повярвам, прекъсна Андреj. Приятели сме от детинство, но когато го видях и започнах да копая, се оказа, че преди пет години бил замесен в подобна схема в Нови пазар, но се измъкна, сменил име и дойде тук, където се запознахме с теб…
Сърцето ѝ започна да препуска. Андреj обясни, че бягай е защото Силван е опасен, а той е бил следен от хора, които искат да го спрат. Той разказа за авария на колега, който се опитвал да разкрие схемата.
Какво да правя? попита Радка, объркана.
Да заминеш, дори за малко, докато всичко се уреди. Къде можеш да отидеш?
Към майка ми, в Малко Търново, на триста километра.
Тогава събери багаже и заминавай днес. Ще ти пиша, когато е безопасно.
След като Андреj напусна, Радка остана седнала, гледайки празния под. Всичко звучеше като от детектив, който обича да чете. Взела се в ръце и отиде при Селена.
Трябва да напусна за няколко дни, семейни обстоятелства, заяви тя.
Нещо се е случило? попита директорката, притеснена от бледината ѝ.
Майка ми е болна, измисли Радка. Трябва да отида.
Разбира се, замини, ще проведем срещата без теб.
Тя събра най-необходимото в малка чантичка паспорт, пари в лева, дрехи. Позвъни на майка си:
Мам, ще дойда тази вечер, с влака.
Какво е станало? гласът ѝ дрънчеше от тревога.
Нищо, само ми липсваш, отвърна Радка.
Докато минаваше покрай книжния шкаф, спря пред една рамка с фотография тя и Силван на морския бряг, щастливи, слънчеви. Взела я и се замисли дали е правилно да го счита за лъжа.
Звъна вратата. Радка задъхна. ПръВ този миг тя реши, че истината е по-сложна, отколкото някога си представяше.
