Author: Lukas Solvik
30 ноември 2025 г., София Днес се завръщам в спомените от последните месеци, когато нашият малък Мартин
Андре, сложи шапката, синко, навън е студено! Не се тревожи, мамо, не замръзнах в Тракия, ще се справя тук!
Дневник, 12 май 2025 София Днес някой с твърдо лице ми каза: Ти вече не си в същата възраст!
В август миналата година топлият и солен морски бриз гали лицата на рибарите, а слънцето, все още неспирно
В моите родители имаше онова истинско чувство, за което повечето само мечтаят. Не ярко, не шумно, не
7 януари, 2025 г. Майко днес наистина няма нищо за ядене? тихо попитах Андрей, а гласът му трепереше
Мъжен ми намери в чантата си чужди ключове и ме изтласка от входната врата, без да ми даде шанс да обясня.
Ти ми казваш, че майка ми е казала, че съм лош съпруг? Иван стоеше в средата на кухнята с телефон в ръка
Момиче, наистина разбра ли какво направи? викаше Семен, вдигайки лъжица. Супата се разля на пода, клиентът
Ти си сирачка, кой ще ти се намеси? усмихна се мъжът, изгонвайки ме от къщата. Къде са парите, които







