Дневник, 12 май 2025 София
Днес някой с твърдо лице ми каза:
Ти вече не си в същата възраст!
Първоначално не разбрах какво точно има предвид.
Извинете, какво означава това? попитах със смес от учудване и любопитство.
Отговорът дойде без сълзи, сякаш беше очевиден:
Знаеш, вече не е време за ярки рокли, гласов смях, танци, песни и радост, както преди. Сега трябва да бъдеш по-скромна, по-спокойна, повъзрастна.
Мъдрено мълчах. Не защото бях обидена, а защото ме изненада колко лесно хората слагат ограничения там, където няма истинска нужда. После се усмихнах, погледнах навътре и тихо каза:
Не съм срещнала книга, в която да пише точно кога трябва да спрем да бъдем себе си.
Защото наистина кой решава кога жената вече не трябва да се смее до сълзи? Кой определя в кой момент е неприемливо да се носят червени червила или да се пеят любимите песни на пълна глас? Ние не спираме да бъдем себе си само защото календарът ни натрупва години.
Зад моите рамена се натрупаха години пълни с болка, опит и огромно щастие. Видях възходи и падения, загуби и нови начала. Сега съм различна не повъзрастна, а поспокойна, подълбока, помъдра. Научих се да ценя тишината, да слушам сърцето си и да разбирам, че истинската младост не е в паспортa, а в очите, в способността да се радваш на малките неща и да се учудваш от света.
Повече не се налага да доказвам на никого своята стойност. Не се опитвам да изглеждам помлада, просто искам да живея истински. Смея се, когато се чувствам весела. Танцувам, когато чуя любимата мелодия. Обличам се в това, което ме радва, а не в това, което трябва за моята възраст. И найважното позволявам си да бъда жива.
Животът не е сцена, където играеш ролята на подходящата за възрастта. Той е пътуване, където всеки ден е дар. Как е жалко, когато хората отказват радостта, само защото някой им каза: Ти вече не е за това.
Моето име е Цветелина Петрова, а котето ми се казва Капка. Чувствам, че ми е позволено да се смея, докато душата ми пее. Ми е позволено да нося ярки рокли, дори ако вече не съм на двадесет. Ми е позволено да бъда аз, такава, каквато съм сега, без оправдания и без страх.
Няма такова нещо като неподходяща възраст. Има само миг топъл, истински, жив. Ако в теб гори светлина, ако сърцето иска да се смее и обича, значи си жива.
Сега е моят момент да живея. Истински, без ограничения, без срам, без трябва и не може. Никой няма право да решава кога жената спира да бъде себе си.
Просто живея. Всеки ден си казвам:
Това е моята възраст. Найдобрата.
