Lukas Solvik – Page 27

НИ С ТЕБ, НИ БЕЗ ТЕБЕ… – Никога не се кълни. В нищо. Закълнеш ли се във вечна любов, животът ще ти подари нова, от която няма да можеш да се откажеш. Животът е непредсказуем, затова просто обичай, просто се радвай, просто живей – изричаше мъдро Вера Стоянова, както ѝ се струваше. – И какво значи нова любов, мамо? За мен това си е предателство към човека, когото обичаш – Ани гледаше изненадано майка си. – Ани, може би е и предателство, и измяна. Но… как да ти обясня? Любовта си отива и не можеш да я спреш. Безполезно е като да поливаш пясък в пустинята. Поначало… идва ново чувство. Можеш да го наречеш ток, старата любов се изпарява, влива се нова. Не разбираш защо се случва, как изведнъж пламва искрата… Това е толкова мъчително и сладко. Как да овладееш пагубната страст? Срещаш своето – а другото вече няма вкус. Просто химия на чувствата. Как да опишеш червен цвят? Не можеш. Няма такива думи. И с чувствата е така – въздъхна тежко Вера Стоянова. Ани внимателно погледна майка си. Струваше ѝ се, че майка ѝ говори за себе си, за своята тайна влюбеност. – Странни неща казваш, мамо, но ще се опитам да те разбера – каза Ани и се отправи към вратата. – Надявам се… – Вера топло прегърна дъщеря си. …Как да обясниш на дъщеря си, пък и на себе си, че няма значение колко време си бил с мъжа или жената до себе си – година, двайсет години… Колко съдбовни удари сте понесли заедно… Колко деца имате… Всичко това няма значение… Внезапно се появява Онзи човек. Доброволно потъваш в неговия живот. Чудиш се – как съм живяла и дишала без него половин живот? Как? Вера гледаше някак обречено през прозореца… Какво следва? Не можеше да забрави този мъж, вече беше част от нея. Белег в сърцето, който не изчезва. Психолог не би помогнал. Това си е любов… „В нищо не съм виновна. Не съм го търсила – той сам ме откри. Няма да ме пусне. Многократно се опитвах да избягам, без успех. Настръхвам от допира му. Значи е съдба. Така да бъде.“ Вера реши да не казва нищо на съпруга си за раздялата. Ще събере тайно багажа си и ще замине при Едик в друг град, където ще устройват новото си семейство. Едик отдавна я вика. Любовта е отлежала… Мъжът ѝ може би ще се досети за причината. Последните месеци тя не изпускаше телефона от ръка, вземаше го и в банята… Той е умен, ще разбере… „Дъщеря ми е правилна. Избра си мъж и точка. Без изневери и лутания. Следва го неотлъчно. Семейството им – перфектно. Родиха син, всичко му отдаде. Той не ми прилича – палав е, но животът ще го коригира…“ И ето, Вера се стяга за път. Към любимия, завинаги. Но животът рязко промени всичко. Неочаквано, безжалостно. Мъжът ѝ се разболя тежко – получи инсулт. Едно време всяка беда беше наполовина беда… Вера се разкъсваше между любовника и съпруга. На Едик можеше само да звъни. Имаше мигове на отчаяние, когато не искаше ни любов, ни страст. Животът се обърна с главата надолу… Жал ѝ беше до лудост за мъжа си, а Едик не можеше да забрави – чувствата само се засилваха… Виждайки болката ѝ, дъщеря ѝ рече: – Мамо, аз ще се погрижа за татко. Гледай себе си… Вера се разплака, прегърна дъщеря си: – Благодаря ти, Ани. Ти си ми най-мъдрото момиче… Същата вечер Вера стоеше на перона, чакайки влака. …Срещата с Едик. Сълзи на радост, страстни прегръдки, шепот за нищо и за всичко. – Здравей, мое съкровище – обви се Вера около Едик, не искаше да го пусне. – Верче, колко много те чаках – Едик целуна ръката ѝ жарко. …Нощта беше вълшебна, безкрайна… Страстта ги разкъса, дългоочаквана близост, наслада до полуда, ненаситност… Постелите помнеха стоновете… Къде е небето? Къде е земята? Все едно за последен път… Колко им трябваше тази нестабилна среща! …А три дни по-късно, Вера отново седеше до леглото на обездвижения си съпруг… Попиваше със салфетката сълзите – своите и неговите…

НИ С ТЕБ, НИ БЕЗ ТЕБ… Никога не се заклевай, нищо не обещавай окончателно изрече Вера Пенева, като

Без категорії

НЕОЧАКВАНА РАДОСТ В катедрата в университета никой от колегите не подозираше и не би повярвал, че съпругът на Валерия Илиева – уважаван преподавател, доцент и завеждаща катедра, е заклет алкохолик. Това беше нейната тъжна тайна и горчива мъка… Валерия на работното място беше ценена и уважавана като изключителен специалист, с безупречна репутация. Всички я смятаха за успяла жена във всяко отношение. Съпругът ѝ редовно я чакаше пред университета, за да се прибират заедно у дома. – Ех, Валерия Илиева, каква щастливка сте! Мъжът ви е толкова достоен, интелигентен, красив… – възхищаваха се младите колежки. – Ох, момичета, не завиждайте! – отвръщаше Валерия. Само тя знаеше какво става у дома… Мъжът ѝ Виктор често се напиваше до безобразие, връщаше се мръсен и непотребен, не можеше да уцели ключалката, звънеше и заспиваше пред вратата. Валерия го теглеше вътре с въздишка („о, моя неволя, кога ли ще се напиеш и ще мирна…“) и слагаше чаша вода до него, защото иначе нощем щеше да крещи: – Валка! Вода! На следващия ден тя го прескачаше в коридора, отиваше в университета и продължаваше да учи и възпитава студентите, а тази семейна драма се точеше с години. 28 години брак, загубена любов, кариерен успех, синът Димитър – единствената ѝ радост. Но и Димитър беше буен: първа любов на 14, втора на 19… Момичета се сменяха, само Ани остана най-дълго, почти като дъщеря в дома… Валерия я обикна, наричаше я снахичка и мечтаеше за внуци. Но внезапно Ани изчезна, синът ѝ доведе нова приятелка. Тя не прие новото момиче, липсваше ѝ Ани… Малко след това научи истината – Ани имала вече две деца от друг мъж, за които идвал сам да разказва. След година Виктор почина от цироза на черния дроб. На гробището Валерия сподели с Димитър, че би изтърпяла всичко отново, само да върне съпруга си. Остана сама – синът си имаше свой живот, тя – тиха самота на пенсия. Настъпи Нова година. Валерия самотна пред украсена елха и телевизор с оливие и шампанско… Звънец. На прага – Ани с малко момиченце. Гостенка засяда за една нощ, а после изчезва, оставяйки дъщеричката Вероника – рожба на Димитър и неочаквана радост за Валерия. Сега Вероника ходи на училище, нарича Валерия „бабче“, а Димитър – „татко“. Ани така и не се върна…

29 декември Понякога се чудя дали някой на работа подозира колко неприятна тайна крие домът ми.

Без категорії

Всичко заради любовта – Историята на Катя: Учителка на 26 се влюбва в ученик на 18, въпреки неодобрението на колеги, семейството и скандала в училище. Борба с предразсъдъци, тайни срещи, първа любов, раздели, самотна майка, нова връзка с „момчето с дакела“, изпитания и прошка, докато съдбата води към истинското семейно щастие. А после… дъщеря в Италия, син влюбен в омъжена преподавателка – повтаря ли се съдбата? Какво би направила една българска майка?

ПРЕД СИЛАТА НА ЛЮБОВТА Маргарита, осъзнай се! Избраникът ти е на осемнадесет, а ти си на двадесет и шест!

Без категорії

МОЯТ ПРОБЛЕМЕН РАЙ: Историята на Егор и Аня – битка със зелената змия, любов от детските години, болезнени раздели, ново начало и кръговрат на страст и разочарование в съвременна България

МОЯТ ГРЯХ, МОЕТО ЩАСТИЕ Елица, докога ще продължаваш да пиеш? Уморих се да те вадя от бърлогата, в която

Още не се беше прибрал. Напоследък имаше прекалено много работа и започна да остава до късно. София сложи децата да спят и отиде в кухнята да си направи чаша чай. Фернандо още не се беше прибрал. През последните месеци работеше много и често си тръгваше последен. София съжаляваше за умората на мъжа си и се опитваше да го предпази от домашните грижи, понеже той беше единственият издръжник в семейството. След сватбата решиха, че София ще се грижи за дома и бъдещите деца, а Фернандо ще осигурява семейството финансово. Родиха се три деца едно след друго. Фернандо беше щастлив с всяко от тях и казваше, че няма да се спре дотук. Въпреки това София беше изтощена от непрестанните грижи и реши да забави темпото и повече деца да не планират поне засега. Фернандо се прибра след полунощ, малко приповдигнат. На въпроса ѝ, той отговори: — Софке, с колегите се бяхме затрупали с работа и решихме да се поразтоварим малко. — Ох, бедния ми! — усмихна се София. — Я да ти направя нещо за хапване! — Няма нужда. Хапнахме разни мезета. По-добре да си лягам. Наближаваше Денят на майката и София, като помоли майка си да гледа децата, отиде в мола. Искаше този път да празнуват по особено — с романтична вечеря само двамата. Майка ѝ прие децата у дома. Освен подаръци и храна, София реши да си купи нещо за себе си. Не беше си взимала нищо отдавна, а и я беше срам да иска пари от Фернандо за нови дрехи, тъй като нямаше повод да ги облича. Последният й комплект беше удобен за вкъщи, но не пасваше на вечерята която планираше. Влезе в любим магазин и си избра няколко рокли. Докато обличаше втората, чу познатия глас на Фернандо от съседната пробна: — Ммм, вече искам да ти го съблека! Последва женски смях: — Прояви малко търпение, пакостник! По-добре избери нещо на жена си. — Защо? Тя е заровена в децата и им е все едно с какво е облечена, стига да ги храни и гледа. Ще ѝ купя кафе машина или блендер и това ще я зарадва най-много! София се почувства като залята с кофа студена вода. Без да издаде звук, завърши пробването — понеже ясно чуваше разговора през стената на пробните. — Ами ако те пита къде си изхарчил толкова? Кафе машината или блендерът не струват чак толкова… — пак се засмя жената. — Защо трябва да давам отчет как харча МОИТЕ пари? Аз работя, а тя си седи вкъщи и си прави кефа! Давам ѝ за домакинството и това й стига. Трябва да е благодарна! Очевидно пробването свърши и гласовете се отдалечиха. София надникна предпазливо. Там, на касата, стоеше Фернандо с една руса жена, плащаше покупките й. Целуна я по устните, без да се интересува от неодобрителния поглед на продавачката. — Добре ли сте? — попита продавачката, забелязала, че София още е в пробната, седнала безмълвна. — Да, всичко е наред! — отвърна прибързано и подаде роклите на продавачката. — Вземам ги всичките. Вкъщи, след като изпрати майка си и сложи децата да спят за следобеден сън, София остана дълго замислена. Не очакваше такава измяна от Фернандо. Повече от изневярата я болеше, че мъжът й пренебрегва целия й труд за семейството. Искаше да хване децата и да подаде молба за развод веднага, но се насили да се успокои и да помисли разумно. “Ще поискам развод и той ще си отиде с онази руса, ще остави децата без доходи. А издръжката? Ще получавам стотинки… С какво ще живеем после?” — мислеше си тя. Тази нощ Фернандо не остана до късно на “работа”. “Насити се следобед”, помисли си София безчувствено. Чувствата й към него бяха угаснали — той беше вече непознат за нея. Единственото, от което се страхуваше, бе евентуалната му близост; не можеше да го допусне вече. Идеята й се струваше отвратителна. Но явно Фернандо бе получил желаното си от любовницата и не потърси вниманието на София. На следващия ден София изготви своето CV и го изпрати до няколко фирми и агенции. Остана й само да чака. Последваха тревожни дни, всяка сутрин започваше с проверка на имейла. Най-сетне, получи покана за интервю в голяма софийска компания. Когато разбра коя е — се оказа фирмата, където работи самият Фернандо. След дълго обмисляне, София реши да отиде. Помоли майка си отново да вземе децата и тръгна към интервюто. Почти два часа разговаря с управителите на компанията и накрая получи добър пост с гъвкаво работно време. Поне първоначално заплатата не бе висока, но достатъчна, за да се издържа с децата. София се прибра сияеща. Майка й, като видя щастието й, я разпита веднага. — Мамо, Фернандо ми изневерява! — изненада я София с облекчен тон и усмивка. Майката беше убедена, че дъщеря й бълнува и я настани на дивана, за да я успокои. — София, какво говориш? Фернандо изневерява? Та той е все на работа! — Не работи, а е при любовницата си! — София разказа всичко, което бе чула в пробната. След като изслуша историята, майка й попита: — А сега какво ще правиш? — Ще се разведа! И работа си намерих с гъвкаво работно време. Скоро ще запиша децата на детска, а като всички започнат, ще работя на пълно работно време. — Върви, дете! Аз няма да те спра. Такова предателство не се прощава. И вече не те уважава. За децата ще помагам. — Благодаря ти, мамо! — София я прегърна със сълзи на очи. На 7 март отново Фернандо се прибра късно. София не го попита нищо, а той – изненадан от безразличието й – започна да се оправдава: — Софке, пак бяхме до късно с колегите по работа… — Но София го прекъсна и му показа, че е време за сън. На следващата сутрин, докато даваше закуска на децата, Фернандо се появи с подарък — блендер. – Ето, любов моя, да ти е по-лесно у дома. – Опита да я целуне, но София го отблъсна, изправи се и без да погледне подаръка, тръгна към антрето. – И аз имам подарък за теб. Учуден, Фернандо с кутията в ръка я последва до коридора. Там стояха две големи куфара. – Подавам молба за развод! Вече не трябва да измисляш оправдания. Време е да си отидеш! – Откъде разбра? – измърмори смаян Фернандо. – В пробната, когато избираше подарък на русата. И този блендер можеш да ѝ го занесеш – на мен вече не ми трябва. Фернандо избухна: – Яд ли те е, че имам друга? Красива, поддържана, за разлика от теб! Ти забрави какво е грим, свикна само с децата, а аз ти осигурявах всичко. Да не съм виновен, че харча МНОГОТО си пари за когото си искам! Просто те е яд, че ги давам на друга – егоистка! – Не ме е яд – каза спокойно София. – Време е да вървиш. На следващия ден София подаде молба за развод и издръжка за децата. След седмица някой звънна на вратата – беше свекърва й, разярена: – Меркантилна! Изгони Фернандо и сега го доиш за пари! Не трябва да дава издръжка! Не си длъжна да му взимаш нищо! – Той не плаща на мен, а на децата си, които сам искаше. Ако парите не стигат за любовницата ти, това не е мой проблем! Тези деца са и негови. – Без парите му как ще оцелееш? Родиш деца, та да живееш на чужд гръб! Скоро ще поиска да му намалят осигуровките и ще ти дават трохи! Ще се върнеш да се молиш! – Не вярвам – студено кимна София. – Вън от къщата ми, преди да извикам полицията! Свекървата напсува и излезе. Няколко месеца по-късно и трите деца тръгнаха на детска. Месец след най-малкия, София започна на пълно работно време. – Здрасти! – чу познатия глас до бюрото си. – Може ли да поговорим? – Съжалявам, Фернандо, имам много работа – отговори тя, без да вдига глава. – Да обядваме заедно? – Не, Фернандо. Вече няма какво да си кажем и няма да обядваме заедно.

Още не беше се прибрал. Напоследък имаше твърде много работа и все по-често оставаше до късно.

Без категорії

Кнопка: Спасението на кръстовището и как една рижа улична кучка върна светлината във входа и сърцето на Серей – история за топъл чай, мокър сняг, прегръдки с лапи и малките чудеса във всекидневието на един български панелен блок

Копче Спасение на кръстовището Снегът онази вечер беше навъсен лепкав, никакъв, само пречеше на стъпките

Без категорії

Ти само дишай… – О, Боже, откъде я намери тази мома? Половината къща тежи! Не разбирам те, Олег. Истински мърляк – ни хубост, ни стойка. Какво си намерил в нея? Мамо, кажи му нещо! — възмущаваше се нонстоп Лена. – Я стига, Лена, успокой се. Това си е изборът на брат ти. На Олег му предстои да живее с нея – нека си се оправя с булката си – погледна го въпросително Анна Викторовна. – Казахте ли си всичко? Ами, аз ще се оженя за Таня. И то наесен ще си имаме бебе. Приключихме, дами, дебатите свършват! – излезе от стаята Олег. …Олег вече бе бил женен. За хубавица. Дъщеря му остана от първия брак. Обичаше жена си до полуда, но тъщата направи всичко възможно да им разруши любовта. Олег бе принуден да си тръгне. После тръгна по лош път – пиене, скандали, авантюри… …И изневиделица се появи Таня. Срещнаха се на купон. Таня веднага го хареса – чаровен, едър, приказлив и с прекрасно чувство за хумор. Само той можеше така бързо да я разсмее. Таня беше учителка по алгебра в местното училище, живееше при родителите си. Беше на 24, когато срещна Олег. Понякога виждаш някого и веднага разбираш – това е. Без причина, просто заради самото му съществуване. Твоят човек, сродна душа, сякаш го познаваш от хиляда години. Така стана с Таня. Олег онази вечер дори не я забеляза – първо, беше порядъчно пиян; второ, Таня определено не беше негов тип; трето, беше се заклел, че повече никога няма да стъпи в брак. Обаче на партито беше и Ема – истинска фурия. Олег веднага я заговори, изолира се с нея в кухнята, накрая излязоха заедно двамата. С Ема беше буря – всичко му пасваше при нея, жена-искрица. Запозна я със сестра си Лена. – Красива, ама за семейство не става – отсече Лена. – Знам, – каза Олег. Ема го напусна заради друг. Олег не скърби – просто го прие. …Таня имаше своя момент – Олег беше свободен. Покани го на среща и макар не веднага, той прие. Показа го на мама и тате – харесаха го. Започна се… Олег бе обгрижван както никога. Таня летеше около него, всяко негово желание бе закон. След половин година трябваше да запознае майка си и сестра си с бъдещата булка. – Обичаш ли я наистина, Олежка? – попита майка му. – Не. Някога обичах… Ти знаеш, мамо. Това боли. За мен стига, че Таня ме обича полудяло – замисли се Олег. – Ще издържиш ли, синко, с жена, която не обичаш? Ще свикнеш ли? – Анна Викторовна изтри сълза. – Ще видим, – отвърна уклончиво Олег. …Весела сватба в дома на булката. – Живейте, обичайте се, ако се скарате – веднага се сдобрявайте, младоженци, – напътства тъщата. …Караха се, не се сдобряваха. Олег захвана пак да си пийва и се върна при родителите си. Анна Викторовна поклати глава, но нищо не каза. Таня се върна при него: – Какво си мислиш, Олеге? Връщай се! Няма да те дам на никого! Той се върна. …Роди се синът. Грижи, бъркотия, животът се завъртя… Олег все повече се привързваше към това топло семейство – тъстът и тъщата го заобикнаха с цялото си сърце. Най-хубавото беше за него – от работа като се прибереше, всички на пръсти ходеха, само да почине. Често му подаряваха разни глезотии… Никога не ги обиди, уважаваше ги. Всичко вкъщи вършеше. Казваше и само „Танюшка“ на Таня. Обожаваше сина си. …Минаха двадесет и пет години като един миг… Родителите остаряха и често боледуваха. Прекарваха повече време по поликлиники. – Олежка, отиди и ти веднъж на лекар, провери се, – съветва Таня. – Щом казваш, Танюшке… – отговаря. …Все бързаше Олег – да сложи нова ограда, да ремонтира къщата, да се грижи за градината. Все бързаше… …Дойде „Бърза помощ“. – Вече не може да се помогне. Внезапна смърт… На Таня свят и се завъртя. Припадна. Лекарите я съживиха. – Как така? Олег мина преди дни всички доктори – „здрав“ казаха. А после… просто падна… Безсмислица! Не вярвам!!! — извика Таня. Старите родители стояха отстрани в покруса. – Ние, старите, трябваше първи да си идем… Защо такава несправедливост? – майката на Таня се разплака. – Олежка! Моят живот! Само дишай, само дишай!… – Таня се хвърли към безжизнения съпруг. …Погребаха го. …След два месеца умря бащата на Таня. Преди да почине, едва шепнеше: – Олежка, вземи ме при себе си! Още след месец – и майката на Таня. …След половин година Таня продаде къщата. Не можа да издържи да живее там. Купи си малко апартаментче. Омъжи сина. …Седем години вдовица, призна се на Лена – сестрата на Олег: – Ленче, такъв съпруг като Олежка няма да намериш другаде… Ад преживях без него. Не го опазих… Поръча на сина си – до баща му да я погребат. Колко боли и колко е пусто без любимия… А времето не лекува, вярвай ми, Ленче…

ТИ САМО ДИШАЙ… О, Боже… И откъде я изрови тази, бе? Тя тежи цял кюп! Не те разбирам, Благо.

Без категорії

ПУСТОЦВЕТ – Историята на Кира и Виталий: Гинекологът от софийската АГ болница, несподелената мечта за дете, съдбовната “медсестричка” и неочакваният път към щастието сред женската безплодност, измяната и нова българска любов – от отчаянието до семейството, от празното лоно до пълното сърце

ПУСТОЦВЕТ На Таня мъжът ѝ работеше в Шейново. Акушер-гинеколог. Семейството мечтаеше за дете.

Без категорії

Как сееш, така ще пожънеш: Изповедта на Лариса за разбитото семейство, болката, самотата и неочакваното ново щастие в София

ДНЕВНИКЪТ НА ЯНА: КАКВОТО ПОВИКАШ, ТАКОВА ЩЕ СЕ ОБАДИ Вечер е, седя сама на дивана в апартамента си в

Синът и снахата изгониха възрастния баща от собствения му дом – дядото почти умираше от студ, когато изведнъж някой леко докосна лицето му. Щом отвори очи, застина от ужас…

16 октомвриПонякога животът поднася такива студени уроци, че дъхът ти спира, дори без да духа вятър.