ДНЕВНИКЪТ НА ЯНА: КАКВОТО ПОВИКАШ, ТАКОВА ЩЕ СЕ ОБАДИ
Вечер е, седя сама на дивана в апартамента си в центъра на Пловдив. Прелиствам любимия си вестник. Погледът ми тича по заглавията, нищо не задържа вниманието ми за дълго. Мислите ми се въртят непрестанно около една-единствена болна тема.
Рубриката Търся те винаги съм прескачала. Там хора от цяла България си търсят половинка някои за цял живот, други просто за една вечер или за час-два… Но на мен никога не е липсвала компания. И ето, че тази вечер стоя и чета внимателно номерата, които надеждно чакат своя звън.
Не ми трябваха нови любовни страсти, просто исках някой да ме изслуша. Само това един глас от другата страна на телефона, който няма да бърза и няма да ме прекъсва. Натиснах първия номер, който ми попадна.
Добър вечер, агенция Запознанства ви слуша! младо, уверено момичешко гласче.
Здравейте… заекнах, гласът ми издайнически трепереше и се чудех какво изобщо правя.
Ще ви помогна, не се притеснявайте. Да започнем с данните ви, после ще уточните и предпочитанията си! пролича нетърпение в гласа срещу мен.
Извинете, може ли просто да си поговорим? успях все пак да се събера.
Значи не търсите мъж за среща? Не мога да изслушвам изповедите на всички клиенти. Обадете се на телефон за доверие, там има психолози. момичето ми продиктува един номер на бързи пощи и затвори.
Добре че успях да го запиша! Хванах се за този номер като удавник за сламка. Внимателно набрах цифрите не трябваше да сбъркам.
Добър вечер, бих ли могла да поговоря с вас? Много, много имам нужда! гласът ми вече бе по-категоричен.
Разбира се! Аз съм тук, за да слушам, разкажете ми отвърна топъл глас.
И започнах… Първите думи излизаха плахо, прескачах мислите си, после сякаш нещо се отприщи излях всичко без украса, честно, както се случи. Не исках съвет, не исках и жалост. Просто имах нужда да говоря, да подредя мислите си.
Мъжът ми си тръгна. Миналата година празнувахме сребърната ни сватба. Представях се една от най-щастливите жени
…Калоян и аз се запознахме в Пловдивския университет. Той вече имаше съпруга Милена, с две малки деца: Антон и Галя, като близнаци. Милена го обожаваше, грижеше се неуморно и го обгръщаше с топлината си. Беше кротка, смирена, всеотдайна истинска българска жена.
Тогава я гледах със завист как може такъв буен, умен мъж да живее със сива мишка? Аз бях симпатична, амбициозна идеалната половинка! Без да мисля, разбих това семейство; не слушах гласовете на разума обича ли се, друго не трябва!
Днес, като се връщам назад, виждам бях змия, която изкушава… Създадохме нашето “откраднато” щастие върху руините на тяхната връзка. Милена прие съдбата си без сълзи и молби върни ми го!. Само помоли Калоян да не забравя децата им.
Посвети живота си на тях и после на внуците си сякаш забрави думата мъж. Никой не можа да я замени. А аз? Родих нашия син Димитър, израсна в дом с всичко екскурзии до морето, просторна панелка, кола, вила… Двамата бяхме университетски преподаватели, декани! Поддържахме връзка с децата на Калоян, гледахме ги по време на ваканциите, сякаш бяха и мои деца.
Понякога ми се струваше, че ме обичат повече от родната си майка Милена не можеше да им даде широки възможности, работеше като медицинска сестра, стягаха коланите. Дори се подигравах на децата: “Кажете на мама да ви заведе поне веднъж на море!”. Добре знаех, че едва свързва краищата но исках да я уболя.
Тя никога не поиска помощ, горда беше, не се месеше в нашето семейство. Подозирам, че Калоян тайно й е помагал финансово…
Нашият Димо порасна, ожени се, отлетя от гнездото. Останахме с Калоян сами просторен апартамент, тишина, спокойствие бях щастлива. Но лошото дебнеше зад вратата…
Понеже човек по малък град всичко научава. Колежка, пенсионерка, веднъж ме попита: Яна Костадинова, вярно ли е, че Калоян все остава с една не особено старателна студентка за допълнителни уроци?
Изпитах смях нима мъж на петдесет, декан на факултет, и студентка? Глупости! Ала след година, след нашия юбилей в ресторанта, Калоян ми каза: Яна, прощавай, но си тръгвам. Оставям те. Имам друга, ще се развеждаме
Класически сюжет, нали? Възрастна жена, мъж в сила, млада любовница. Реагирах бурно: Заради тази глупачка ще си съсипеш живота?! Тя ще те разочарова! Ще я отстраня от университета, ще се погрижа Между другото, децата никога няма да ти простят!
Напразно. Калоян си отиде завинаги.
Изведнъж всичко посивя дори Пловдив ми се видя безцветен. За капак, двамата си намериха апартамент в съседния вход! Познати и колеги им помогнаха в уреждането. Да помогнем на младо семейство Подигравка!
Всяка сутрин чаках тролея, премръзнала, докато те минаваха с колата ни, ръка за ръка! Новата му Виктория ме гледаше отгоре, току изскочила от приказките. Аз също гледах така на Милена преди години. Сега, обаче, от любовта ни е останал само пепел…
А Калоян Очите му светеха от щастие и младежка страст на 50 отново беше влюбен. Бяла коса дявол в реброто няма по-истинска българска поговорка. Любовта не прощава, не гледа възраст.
Понякога се питах защо можех да открадна Калоян от такова добро семейство тогава? Скучно ми беше, Яна, пресъхнах в спокойствието на униформеното ви ежедневие., ми беше казал тогава.
Е, и сега явно му е доскучало. Искал е буря. Днес се кълне, утре се обръща… Изглежда винаги ще бяга от семейството към някоя по-цветна жена. А аз? Аз вече не знам коя съм първата или втората стара вещица.
Търсех утеха в децата, но Антон и Галя, вече зрели хора, открито ми напомниха: Каквото повикаш, такова ще се обади! Застанаха на страната на татко си. Е, за тях, аз съм просто другата жена, която е разбила техния дом…
Дали разходките до морето, подаръците, скъпите дрехи могат да заместят майка? Родителите са едно неделимо цяло, колкото и да се стараех, не станах част. Вече година нямам връзка с тях, по-скоро те спряха да ме търсят.
Разведохме се цивилизовано. Калоян каза: Виктория е бременна, добре е да разделим апартамента на две. Съгласих се. Защо да правя спънки все едно сутрин можеш да върнеш вчерашния ден.
Ето ме, във вечерната тишина на четиристайния си апартамент. На 44 години. Смятам може пак да ми предстои да съм сладка като ягода. Не спирам да се грижа за себе си дрехите, марковите парфюми, всичко още е по-мен! Но сякаш душата ми е бездънна яма…
Единствената светлина е Димо само той ме разбира. При децата на Калоян и него никога не се получи близост.
Мога ли пак да ви се обадя? Хубаво е да има кой да те изслуша Благодаря ви за търпението!
Затворих телефона с отчетливо облекчение. Усмихнах се на себе си в огледалото. Позвъних на Димо.
Мамо, какво има? гласът му звучеше загрижено. Привикна, че често тъгувам след развода.
Всичко е наред, Димчо. Утре ще изпея кекса, ела с децата през уикенда!
Изпратих въздушна целувка по телефона.
Половин година по-късно, пак позвъних на моята телефонна утеха.
Знаете ли, срещнах стар приятел от училище. Оказа се, че винаги е бил наблизо, но не е смеел да дойде по-близо знаел, че съм щастлива. Никога не се е женил. Сега, когато животът ми се промени, събрал смелост да ме потърси. Омъжих се за него!
Щастието отново се върна, макар и в малка едностайна квартирка. Толкова съм ви благодарна! Изповедта ми беше като пречистване и разбрах, че животът винаги ще ми даде нещо в замяна…
