Зачих бременност на 48 години. На тази възраст? Какво ще кажат хората? уплаша се сестра ми, Мария.
Разбрах какво направих. Исках да се върна при бившата си съпруга, с която прекарах 30 години, но вече беше твърде късно…
Сега съм на 52. Нямам нищо – нито жена, нито семейство, нито деца, нито работа – нищо…
Казвам се Виктор. Прекарах 30 години с моята съпруга. Винаги съм изкарвал прехраната, а тя се грижеше за дома. Не исках да работи. Радвах се, че е домакиня. Но с времето започна да ме дразни.
Живеехме заедно, уважавахме се, но любовта угасна. Мислех, че е нормално. Удобно ми беше така. Но всичко се промени една вечер в кварталното кафене – срещнах Кристина, с 20 години по-млада от мен. Красива, мила и забавна – сякаш мечта стане реалност.
Започнахме да излизаме, след два месеца тя стана моя любовница. Осъзнах, че не желая повече да лъжа жена си. Не исках да се прибирам след работа. Разбрах, че обичам Кристина и искам тя да бъде моята жена.
След няколко дни признах всичко на съпругата си – без скандали, тя прие всичко спокойно. Мислех, че и тя не ме обича, затова реагира така. Едва сега осъзнавам колко съм я наранил.
Разведохме се. Продадохме апартамента, в който живяхме толкова години. Кристина настоя да не оставям апартамента на бившата си. Така и направих. Мария си купи гарсониера, а аз с малкото си спестявания купих двустаен за Кристина.
Не помогнах на бившата си, не ѝ дадох и стотинка. Знаех, че няма пари и веднага няма да си намери работа, но тогава не ми пукаше. Синовете ми не искаха да говорят с мен – предадох майка им и не можеха да ми простят.
По това време нямах угризения. Кристина забременя, очаквахме дете. Скоро се роди син, но момчето не приличаше нито на мен, нито на нея. Приятелите ми започнаха да се съмняват дали е мой син, но не исках да ги слушам.
Животът с Кристина не вървеше. Трябваше да работя много, да чистя и гледам детето. Кристина само искаше пари и все излизаше някъде. Дома беше разхвърлян, нямаше сготвено. Тя се връщаше посред нощ, миришеща на алкохол и често предизвикваше скандали.
Накрая загубих работата си. Бях уморен, ядосан, не се справях. Живях така три години, докато брат ми – който никога не хареса Кристина и имаше съмнения за бащинството – ме убеди да направя ДНК тест. Оказа се, че не съм бащата.
Веднага се разведохме. През цялото време не бях контактувал нито с жена си, нито със синовете си. След като се разделих и с Кристина, реших да се върна при първата си съпруга. Купих цветя, вино и торта и отидох в стария ѝ апартамент. Но тя вече не живееше там. Новият собственик ми даде нейния нов адрес.
Отидох и там – отвори ми друг мъж. Оказа се, че Мария е намерила добра работа и се е омъжила за колега. Беше щастлива.
По-късно я видях случайно в кафене. Помолих я да се върне при мен. Погледна ме като глупак и си тръгна.
Сега разбирам грешката си – какво съм постигнал, защо напуснах жена си заради една млада жена?
На 52 години съм и нямам нищо – нито жена, нито работа, дори синовете ми не искат да ме виждат. Загубих всичко, което значеше най-много за мен. И вината е изцяло моя. За съжаление, тази грешка не може да се поправи… Сега разбирам какво причиних. Исках да се върна при бившата си жена, с която бях живял трийсет години
На петдесетте години бях сигурна, че вече няма място за изненади. Животът ми тече по познат сценарий
Знам, че това звучи като шок, но… изневерих на Иван. И дори не съм сигурна дали съжалявам.
Никога няма да забравя онова студено, декемврийско вечерно време, когато получих обаждане, изпълнено
В чакалнята на кардиолога в София се появи непознат, който се седна до мен. Вместо обичайното здравейте
Представям си тая история е толкова българска, все едно можеше да се развие на Витоша под небето на София
Дъждът се изливаше със сила, сякаш небето се опитваше да измие всеки кът на стара София. Асфалтът блестеше
Вратата на автомобила се отвориха и оттам изтласкаха кучето. Не го пуснаха, а просто изхвърлиха грубо
Звънна камбанка. Погледнах часовника едва беше седемчена, Димитър обикновено се връщаше покъсно, а аз
