Сега разбирам какво причиних. Исках да се върна при бившата си жена, с която бях живял трийсет години, но вече беше късно…
На петдесет и две съм. Имам нищо. Нито жена, нито семейство, нито деца, нито работа абсолютно нищо…
Казвам се Владимир Димитров. Прекарах трийсет години с жена ми Радостина. Винаги аз изкарвах парите вкъщи, а тя се грижеше за дома. Не исках да работи чувствах се добре така, и бях уверен, че това е нейното място. Но с времето започна да ме дразни.
Живеехме кротко, с уважение помежду си, но любовта угасна. Реших, че така е редно, че това е животът беше ми достатъчно. После всичко се промени. Една вечер, в един софийски бар, срещнах Виолета. По-млада от мен с двайсет години, красива, разговорлива и жизнена в захлас, все едно съдбата ме награди.
Започнахме да се виждаме тайно, доста скоро тя стана моя любовница. Два месеца по-късно осъзнах, че вече не мога да лъжа Радостина. Не исках повече да се връщам у дома след работа. Вярвах, че съм влюбен във Виолета и исках тя да ми стане съпруга.
След няколко дни разкрих всичко пред жена ми. Не направи скандал. Мълчеше спокойна. Помислих си, че и тя вече не ме обича, затова го прие така хладнокръвно. А едва сега схващам каква болка ѝ причиних.
Разведохме се. Продадохме апартамента, в който заедно бяхме прекарали толкова години. Виолета настоя да не оставям нищо на Радостина. Така и направих. Бившата ми купи гарсониера, а аз с моите спестявания взех двустаен за Виолета.
Не помогнах на Радостина. Не ѝ дадох и стотинка. Знаех, че е без работа и нямаше веднага да си намери, ала тогава не ми пукаше. Синовете ни скъсаха контакт с мен. Не можеха да ми простят предателството.
И това не ме тревожеше тогава. Виолета беше бременна, чакахме с нетърпение детето. Скоро ни се роди син, но момчето не приличаше нито на мен, нито на нея. Приятелите ми започнаха да намекват, че не е мое. Не ги слушах.
Животът ни с Виолета не вървеше. Работех постоянно, грижех се сам за детето и дома. Виолета искаше само пари и излизаше всяка нощ. Къщата бе в хаос, никога нямаше сготвено. Прибираше се сутрин, пияна, и караше скандали за всичко.
Накрая изгубих работата си. Бях изморен и озлобен, започнах да се провалям във всичко. Три години така вегетирах. После брат ми, който никога не харесваше Виолета и съмняваше се, че това е моето дете, ме принуди да направя ДНК тест. Оказа се, че не съм бащата.
Разведохме се веднага. През цялото това време нямах никакъв контакт с Радостина и синовете ни. След раздялата с Виолета реших да се върна при първата си жена. Купих цветя, бутилка червено вино, торта и отидох пред стария ѝ адрес. Там ме посрещна друг мъж, който ми каза, че Радостина се е изнесла. Даде ми новия ѝ адрес.
Отидох там. На вратата отвори мъж. Разбрах, че Радостина е намерила хубава работа и се е омъжила за свой колега. Била щастлива, животът ѝ потръгнал.
Малко по-късно я срещнах в кафене. Помолих я да се върнем един към друг. Погледна ме с пълно безразличие и просто си тръгна. Едва сега разбирам колко сгреших. Какво търсех? Какво спечелих? Защо напуснах жена си заради едно хлапе?
Сега съм на петдесет и две. Сам. Нямам жена, нямам работа, дори синовете ми не искат и да чуят за мен. Загубих всичко, най-важното и цялата вина е моя. За съжаление, няма как вече да върна времето назад…





