Без категорії
05
Ненавиждахме я от първия миг, щом стъпи в прага на нашия домТогава чух как плачешки крик се отнася в нашия двор, разкривайки, че нашата омраза е скрита под маска на защита и самосъжаление.
Ние я омразихме от първия миг, щом стъпи преко прага на нашата къща в Сливен. Къдрава, висока, тънка.
Без категорії
04
БившаТя се върна в родното си село, където намери старата кутия с писма, които разкриха истинската причина за нейното напускане.
Тя не можеше да се промени толкова! Когато видя бившата си съпруга, Илия Костов изпадна в безмълвие.
Без категорії
05
Ранна пролетСоларните лъчи бавно разтопиха последните замръзнали кристали, а птиците се събудиха с радостни песни.
Хей, слушай, имам една мила история, която се случва тук, в нашето дворно кътче в София. Малка майка
Без категорії
05
Знаеш, Таня, за да изглеждаш така и да ходиш в злато, ставам всеки ден в 5 сутринта, успявам да доя кравите, напоя телетата, раздавам храната и след това се приготвям за основната работа – няма за какво да завиждаш.
Знаеш, Калино, за да изглеждам така в злато и да се разхождам като принцеса, всеки ден се будя в 5 сутринта
Без категорії
05
Дон, не си мисли за лошото! Не съм бездомник. Казвайте ме Михаил Семенович. Пристигнах при дъщеря ми. Трудно е да разкажа…
 Божо, не мисли лошо за мен! Аз не съм бездомник. Казвам се Михайло Стефанов. Дойдеh до дъщеря ми.
Без категорії
014
– Тате, какво, си завел котка? – учуди се дъщерята Людмила, която дойде за уикендаТой се усмихна, разкривайки новия си пухкав приятел, който се протегна и започна да мърка, като обеща да донесе топлина в дома им.
Татко, какво, котка си взел? изненада се дъщерята Данка, дошла на уикенд. Петър Василев, със сърцето
Без категорії
05
Някой изваждаше нейните картофи, обелвайки ги, и събра най-голямото…
**Дневник 12ти октомври** Днес не мога да се успокоя. Сърцето ми трепери като птица, когато се прибрах
Без категорії
06
Късен телефонен звън…
Не ги каня! Чуваш ли? Ни при какъв повод! Това е твоят рожден ден. Тридесет и пет години сериозна дата.
Без категорії
06
— Защо майка ми има две стаи? Тя вече е на 65 года. Гости рядко ще приема, а с лелките – своите сестри – може да си пие чай в кухнята. — Честно казано, едностаен апартамент на майка ще й стигне за очи и уши.
За какво й трябват две стаи? Тя е вече на 65. Гости почти никога не ще има, а с лелясестрите си може
Без категорії
09
Неочакваното щастие на РахматТогава Рахмат откри, че истинското богатство е споделената радост с новооткритите си приятели.
В онова кътчето, което се сгушваше на самия ръб на страната като последната прашинка на картата, времето