Нето Планира Да Изгори Баба Си, Бабата Продава Апартамента Без Угризения
Когато бабата разбра, че внукът иска да я изгори от апартамента, го продаде без да мигне.
Защо да теглиш кредит, като можеш да чакаш баба ти да си отиде и да наследиш апартамента? Така си мислеше братовчедът на съпруга ми, Румен. Той имаше жена, Яна, и три деца, и цялото семейство живееше в очакване на наследството. Отказваха се да се занимават с заеми, предпочитаха да мечтаят за деня, в който апартаментът на бабата ще стане техен. Засега живееха в тясното жилище на майката на Яна двустаен в Бургас, на самия бряг на морето, и беше очевидно, че този живот ги изяжда. Румен и Яна все по-често шепнеха как да решат проблема с бабата.
Но бабата, госпожа Райна, беше истинска бисеринка. На седемдесет и пет години, тя бликаше от енергия, живееше с радост и не се оплакваше от здравето. Къщата й в центъра на Бургас беше винаги пълна с приятели. Овладяваше смартфона, посещаваше изложби, ходеше на театър и дори позволяваше невинен флирт на танците за възрастни. Сякаш излъчваше светлина, а животът й беше урок за това как да се радваш на всеки ден. Но за Румен и Яна това не беше повод за гордост а чисто дразнене. Бяха уморени от чакането.
Търпението им свърши. Решиха, че госпожа Райна трябва да прехвърли апартамента на Румен и да се мести в дом за възрастни. Дори не се и скриваха твърдяха, че ще е по-добре за нея. Но госпожа Райна не беше от хората, които се предават. Отвърна твърдо, и това запали истински пожар. Румен се разяри, крещейки, че тя е егоистка и трябва да мисли за внуците. Яна подклаждаше огъня, намеквайки, че бабата вече е живяла достатъчно.
Когато аз и съпругът ми, Тодор, разбрахме, останахме шокирани. Госпожа Райна винаги е мечтала да пътува до Индия да види Тадж Махал, да помирише подправките, да се изгуби по улиците на Гоа. Предложихме й да дойде да живее при нас, да отдава апартамента под наем и да спестява за пътуването. Тя се съгласи, и скоро просторният й тристаен в центъра на града започна да носи печалба. Когато Румен и Яна разбраха, направиха огромен скандал. Мислеха, че апартаментът е тяхно право, и искаха бабата да им го даде. Дори обвиниха Тодор намесване, защото имал интерес. Румен отиде толкова далеч, че изиска парите от наема, наричайки ги законната си част. Казахме им, че няма да стане, и точка.
Яна започна да идва при нас почти всеки ден. Понякога сама, понякога с децата, винаги с някакви нелепи подаръци. Питаше как е бабата, но ние знаехме истинската причина тя и Румен все още чакаха госпожа Райна да си отиде и да им остави наследството. Алчността и безсрамието им бяха впечатляващи.
Междувременно, госпожа Райна спести достатъчно и тръгна за Индия. Върна се слънчева, с куфар пълен с истории и снимки. Предложихме й да не спира да продаде апартамента и да продължи да пътува, а на късмет си да живее при нас в старостта, спокойна и удобна. Тя се замисли и реши да рискува. Апартаментът беше продаден за добра цена, а с парите си купи уютно студио в покрайнините на Бургас. Останалото инвестира в нови авантюри.
Госпожа Райна пътуваше из Испания, Австрия и Швейцария. В Швейцария, по време на разходка край Женевското езеро, срещна французин на име Пиер. Романсът им изглеждаше като от филм на седемдесет и пет години, тя се омъжи за него! Ние с Тодор отлетяхме за Франция на сватбата, и беше невероятно да я видим как блести в бяла рокля, обградена от цветя и усмивки. Госпожа Райна заслужаваше това щастие. Работи цял живот, отгледа деца, помагаше на внуци и сега, най-сетне, живееше за себе си.
Когато Румен разбра за продажбата на апартамента, полуде. Искаше бабата да му предаде студиото, казвайки, че тя вече има достатъчно. Как планираше да набута пет човека там, беше загадка. Но вече не ни интересуваше. Бяхме щастливи, че госпожа Райна намери своето място под слънцето. А що се отнася до Румен и Яна Историята им е напомняне, че когато парите са на масата, понякога най-близките разкриват истинското си лице.
