Синът ми и снаха ми се нанесоха у дома, а сега са недоволни от моите правила – Моят дом, моите условия! Оставих сина си и снаха ми да живеят при мен, а после викаха, че ги поучавам. Съжалявам, но у дома важат моите правила. Ако не им харесва, няма да ги държа на сила. Синът ми се ожени преди две години. Струваше ми се прибързано да се жениш на двайсет, но, разбира се, никой не ме послуша. Той реши да създаде семейство – създаде. Преди сватбата му прехвърлих апартамента на майка ми. Не беше луксозен имот, но все пак начало. Младото семейство изкара една година там и после реши да купят нов апартамент от строител. Синът ми продаде жилището, а родителите на снахата дадоха също пари. Свекървата ме натискаше, че трябвало да помагаме на децата, но аз вече бях помогнала – дадох апартамента. Можех и да го запазя за себе си, да го давам под наем. Не вярвам в съсобствеността – винаги имам усещане, че нещо не е наред. Не разбирам как можеш да дадеш пари за жилище, което още не е построено. Но хората така правят, знам го – затова дадоха парите и после го отдаваха под наем. Нямаше проблеми. Изведнъж снаха ми изгуби работата си и финансите им тръгнаха надолу. Помолиха ме да поживеят у мен. Отначало знаех, че няма да е лесно. Не се лаская, знам че не е лесно да се живее с мен. Но синът ми го знае добре. След като сам поиска да се нанесат при мен, значи приема. Защо снаха ми не искаше да отидат у нейната майка, не знам. Още първия ден казах ясно, че у дома има определени правила и трябва да ги спазват. Например лягам в 22 часа. След това трябва да е тихо, защото съм лек спящ – ако се събудя, трудно заспивам пак. През деня предпочитам тихо радио на заден фон – толкова! Децата кимнаха – и заживяхме заедно. Първият месец мина спокойно. Ако правеха нещо, което не ми беше приятно, им казвах спокойно, те се поправяха и продължавахме в мир. Но още на втория месец започнаха да показват характер – снахата стана остра, синът ми започна да недоволства. – Мамо, хайде да не се караме! Какво пречи един ден без радио – ти не го слушаш, само бучи. Имам главоболие след работа. – Защо да се избърсват съдовете – те сами ще изсъхнат, само си губим времето! – Мамо, защо трябва да се чисти рано в събота – още спим! Само десет часа е, а ти вече си с парцала! Такива диалози ставаха все по-чести. Накрая се ядосах и им казах да си събират багажа. – Ще ни изгониш на улицата, защото не спазваме глупавите ти правила?! – попита синът ми студено. – Това не са глупави правила – това са правилата на моя дом, които като гости сте длъжни да уважавате. Защо да търпя дискомфорт у дома си? – Можеш да ги промениш, нали сме при теб, защото сме в труден момент… – Хората в труден момент се радват на всяка помощ, не настояват на права. От самото начало казах – моят дом, моите условия! – Постигна това, което искаше – да си тръгнем. Добре, разбирам те – благодаря, мамо, помогна ни, но вече няма да разчитам на теб – синът ми се ядоса, започна да си събира багажа, снахата го последва. Тръгнаха си. Не съжалявам. Те ме помолиха за помощ, а аз не съм ги карала да правят нищо необичайно, само да спазват реда ми у дома. Може да е било неудобно за тях, но иначе на мен щеше да е трудно. В собствения си дом искам да се чувствам добре. Като имат свой дом, ще си имат и свои правила.

Синът ми и неговата съпруга се нанесоха при мен и сега са недоволни от моите правила.

Моят дом моите правила!

Позволих на сина си и снаха ми да живеят при мен, а те започнаха да се държат все едно ги наставлявам. Съжалявам, това е моят дом, тук важат моите правила. Ако не им харесва, няма да ги задържа.

Синът ми Петър се ожени преди две години. Смятах за прибързано да тича към гражданското едва на двадесет години, но никой не ме чу. Петър реши, че е време да гради семейство, и го направи. Още преди сватбата бях прехвърлила върху него апартамента на майка ми. Разбира се, не беше луксозен, но беше начало.

Младото семейство изкара година в този апартамент, после решиха, че искат нов, още по-голям, да си го купят от строителна фирма. Петър продаде апартамента, а родителите на снаха ми, Росица, също дадоха пари. Свекървата й опитваше да ми намеква, че децата имат нужда от помощ, но аз вече им помогнах каквото имах, им дадох. Можех просто да го държа за себе си и да го давам под наем.

Не вярвам много в съвместната собственост. Винаги ми се е струвало измамно. Чудя се как хора дават пари за ново жилище, което още не е построено. Но така строят хората, знам го. Дадоха пари, взеха апартамент, наеха го на други. Нямаше проблеми.

Изведнъж Росица остана без работа и финансите им се влошиха. Тогава ме помолиха временно да заживеят при мен. Веднага усетих, че няма да излезе нищо добро. Не се лаская, трудно се живее с мен, го знам добре. Но и синът ми също го знае. Ако той поиска, сам се е съгласил. По някаква причина Росица не пожела да отидат при майка ми не знам какво има там, но явно така искаше.

От самото начало казах ясно, че в моя дом има правила и те трябва да се спазват. Например, лягам си винаги в 22 часа. След това искам да е тихо, защото спя леко, а ако се събудя не мога пак да заспя. През деня обичам да звучи радиото тихо на заден фон. Това са моите навици. Младите кимнаха и заживяхме заедно.

Първият месец мина без оплаквания. Ако нещо не ми беше по вкуса, казвах им спокойно, поправяха се и всичко вървеше гладко. Но от втория месец децата решиха да показват характер Росица започна да въздиша тежко, Петър да възразява.

Мамо, хайде да не се караме, става ли? Какво пречи един ден да не звучи радиото? Ти дори не го слушаш, само бърбори на фон, а аз цял ден съм работил и ми бучи главата накрая.

Защо трябва да подсушаваме чиниите, като изсъхват сами? Може това време да го използваме по-добре.

Мамо, защо трябва още в събота сутрин да чистиш? Ние още спим! Десет часът е, а ти вече махаш с парцала из стаята!

И такива разговори ставаха все повече. Ядосах се и им казах да си събират багажа.

Искаш да ни изхвърлиш на улицата, щото не спазваме твоите глупави правила? Петър ме погледна студено.

Не са глупави. Това са правилата в моя дом и като гости сте длъжни да ги зачитате. Защо да търпя неудобства в собствения си дом?

Може да направиш промени. Не сме дошли тук на леко. В трудна ситуация сме…

Хората в тежък момент са благодарни на всяка помощ и не се бият за права. Още от началото казах: Моят дом моите правила.

Направила си всичко, за да ни изгониш. Разбрах. Благодаря ти, мамо, помогна ми, повече няма да търся помощ от теб каза Петър ядосано и започна да прибира дрехите си. Росица го последва мълчаливо.

Тръгнаха си. И не съжалявам. Потърсиха моята помощ. Не съм им искала нищо противоестествено, просто да спазват правилата, по които живея. Може и да им е било неуютно, но аз също нямаше да се чувствам добре иначе. Искам вкъщи да ми е спокойно. Когато си имат собствен дом, ще си имат и собствени правила.