Лера отново загуби спокойствието си.
Една сутрин вратата на уютния ѝ дом се отвори рязко, а на прага стоеше млада жена висока, стройна, с изразителни очи и нахален поглед. Лера я позна веднага това беше Веселинка, по-малката ѝ племенница, която беше оставила в детски дом преди години.
Лельо! каза тя рязко, кръстосвайки ръкава. Отдавна те търся. Казаха ми, че живееш тук.
Гласът ѝ звучеше твърдо, а очите пробиваха Лера с леден поглед. Лера я покани да влезе, предлагайки чай, но Веселинка отказа, предпочитайки да стои в средата на стаята.
Помниш ли ме? попита тя директно, оглеждайки се. Аз съм Веселинка. Онази малка, която изостави в приюта.
Лера кимна мълчаливо, сърцето ѝ се стисна от спомени. Пред нея изплуваха образите на онова дете неспокойно, нервно, с което беше трудно да се справя.
Защо го направи? продължи Веселинка. Аз съм твоя кръв!
Заближи, свивайки юмруци. Лера забеляза неувереността ѝ, въпреки опита да изглежда силна.
Нямах избор отговори Лера спокойно. Нямах сили да се грижа и за двете. Ралица имаше по-голяма нужда от мен.
Веселинка намръщи чело, изражението ѝ изражаваше обида:
Значи предпоче сестра ми? Просто ме изхвърли като ненужна стара вещ?
Гласът ѝ трепереше, а Лера усети вина и съжаление. Много години минаха, и ето я сблъсквайки се с последствията от решението си.
Пари искам каза Веселинка сухо. За моралната щета.
Вътрешният конфликт на Лера се засили. Гледайки момичето, тя видя, че Веселинка е станала независима, но гневът и самотата са останали завинаги в сърцето ѝ.
Колко? попита Лера, опитвайки се да задържи сълзите.
Веселинка изрече сума, която беше сериозна за скромните приходи на Лера. Мълчанието висяше в въздуха, докато тя претегляше последствията.
Добре каза накрая Лера. Чувстваше вина и беше готова да купи спокойствието си с пари. Освен това се страхуваше за Ралица. Какво можеше да направи разгневената ѝ сестра?
Всичко започна отдавна, когато по-малката ѝ сестра се замеси с неподходящ човек буря от алкохол, случайни срещи и последици, които никой не очакваше. Дори тя не разбра, че е бременна, докато не се роди Ралица. Бебето дойде на света, и сякаш всичко спря пред нея. Жива, усмихната и безкрайно любопитна, Ралица растеше бързо и щастливо. Цялото семейство подкрепяше сестра ѝ, но ситуацията беше трудна. Ралица често оставаше при Лера, която постепенно пое отговорност за нея. Учеше я да чете, рисува, играеше с нея, отвеждаше я в градинката и се стараеше да направи детството ѝ светло. Ралица стана част от живота ѝ, и Лера я обичаше искрено.
Но съдбата реши иначе. Пет години по-късно сестра ѝ роди още едно дете тази бременност беше случайна, като че ли шега на съдбата. Дойде втората малка Веселинка. Тя имаше проблеми с говора, капризи и изблици на ярост. Името ѝ не отразяваше характера сякаш дойде на света само да усложни живота на всички. С годините разликата между двете момичета стана очевидна. Ралица беше спокойна и послушна, а Веселинка като малко дяволче, пълно с енергия и гняв едновременно.
Напрежението нарастваше. Родителите на децата не се справяха, започнаха да пият, скандали и оплаквания от съседи. В крайна сметка ги лишиха от родителски права, а децата отидоха в детски дом.
За Лера настъпи тежък период. Опеката ѝ предложи да поеме децата, но с условие или и двете, или нито една. Сърцето ѝ се късаше. Искаше да вземе Ралица, да ѝ даде любов и грижа. Но да поеме и Веселинка изглеждаше невъзможно. Как ще се справи с две толкова различни деца?
Лера дълго мислеше, съветваше се с близки. Майка ѝ я подкрепяше да вземе и двете, но възможностите ѝ бяха ограничени. Реалността обаче подсказваше друго. Ако поеме и двете, Лера рискуваше да загуби собственото си щастие и спокойствие. Справедливо ли беше да жертва себе си? След дълги мъки тя взе решение избра Ралица. Чувстваше я близка, обичана. Може би беше егоистично, но Лера знаеше, че трябва да спаси себе си, за да може да бъде опора за Ралица.
Лера получи попечителство само над Ралица. Веселинка остана в детския дом.
Години минаха. Ралица живееше с Лера заедно се смееха, играеха, споделяха мечти. Понякога си спомняха за миналото, но знаеха, че сега трябва да градят нов живот.
И ето я Веселинка на прага.
Първото чувство беше радост. Но след него дойде разбирането за нови задължения. Веселинка донесе нужди, очаквания и искания, които Лера трябваше да поеме. Трябваше да намери баланс между подкрепата ѝ и собственото си пространство.
Освен това, бяха нужни пари и емоционални усилия. Да подкрепяш възрастна жена изискваше ресурси финанси, време, търпение. Това променяше живота на Лера.
Веселинка нарушаваше устоялия ред, караше я да преосмисли приоритетите. Стресът и умората вече бяха постоянни гости.
Лера отново загуби спокойствието си.
