Кирил се ожени на двадесет и четири години. Жена му, Ралица, беше на двадесет и две. Тя беше единствено и късно дете в семейството на професор и учителка. Скоро се родиха момчетата-близнаци, а малко по-късно и дъщеря. Свекървата му се премести в пенсия и започна да се грижи за внуците.
Между Кирил и нея имаше странни отношения той я наричаше само с име и бащино: Мария Димитрова; тя отвръщаше със сдържано-студено Вие, наричайки го винаги с пълното му име. Не се скараха, но в нейно присъствие той чувстваше нещо като студ и неудобство. Въпреки това, свекървата никога не му се намесваше, говореше му учтиво и в отношенията му с Ралица запазваше строг неутралитет.
Преди месец фирмата, в която работише Кирил, фалира, и той остана без работа. По време на вечеря Ралица прошепна:
С пенсията на мама и моята заплата няма да издържим дълго, Киро. Търси си работа.
Всичко е лесно търси си работа! Тридесет дни обикаляше кантори, но безрезултатно. Пълна пръчка! От яд ритна случайна бирена кутийка. Слава Богу, свекървата мълчи засега, но погледите й бяха по-говорещи от думи.
Преди сватбата случайно подслуша разговор между майка и дъщеря:
Рали, сигурна ли си, че това е човекът, с когото искаш да прекараш целия си живот?
Мамо, разбира се!
Според мен не осъзнаваш отговорността. Да беше жив баща ти
Мамо, стига вече! Обичаме се и всичко ще е наред!
А децата? Ще може ли да ги издържа?
Ще може, мамо!
Още не е късно да се откажеш, Ралица. Помисли. Неговото семейство
Мамо, обичам го!
Ех, да не съжаляваш после!
Време е за съжаление, горчиво се усмихна Кирил. Свекървата беше прозорлива!
Да се прибира вкъщи не му се искаше. Усещаше как жена го успокоя едва ли не изкуствено: Нищо, утре ще се получи!, как майка й въздиша и мълчи осъждащо, а децата го питат с усмивка: Тате, намери ли си работа? Да чува и вижда това отново беше непоносимо!
Разходи се край реката, седна на пейка в парка и късно вечерта отиде на вилата, където семейството живееше от май до есен. В едно от прозорците светеше в спалнята на Мария Димитрова. Презълзявайки се, се промъкна по пътеките. Завесата се раздвижи, и Кирил седна рязко, кацнал върху един дънер.
Свекървата погледна през прозореца:
Някак закъсня Кирил. Обаждала ли си му се, Рали?
Да, мамо, абонатът е недостъпен. Сигурно пак не е намерил работа и се мотае някъде.
Глас на свекървата стана леден:
Ралица, не дръзвай да говориш така за бащата на децата си!
Ах, мамо, какво говориш? Просто ми се струва, че Киро си играе на глупак и не търси работа. Цял месец стои вкъщи на моя гърб!
За първи път за шест години Кирил чу как свекървата удари юмрук по масата и повиши глас:
Не дръзвай! Не говори така за мъжа си! Какво обеща, когато се омъжи? в здраве и в болест! да стои до него и да го подкрепя!
Ралица заговори бързо:
Мамо, прости ми. Не се притеснявай, става ли? Просто съм изтощена, уморена. Прости ми, мале.
Добре, иди си легни, Мария Димитрова махна уморано с ръка.
Светлината изгасна. Кирил остана още дълго на дънера, вгледан в тъмния прозорец. Вятърът разроши косата му, а някъде в далечината куче залая. След малко стана бавно, изтръска пръстта от обувките си и тръгна към къщи. Когато отключи вратата, всичко беше тихо. Остави ключовете в чинията на масичката същата, дето я беше купил с първата си заплата. Изкачи се по стълбите, спря пред вратата на спалнята и за миг се поколеба, после я бутна леко. Ралица спеше с лице към стената. Той седна на ръба на леглото, загледан в тила й, и прошепна: Утре ще се получи. Никой не отговори, но някъде в коридора вратата на стаята на Мария Димитрова остана леко открехната.
