Истинската жена
Райна, къде се загуби?! Донеси салатата от краставиците! Да не те чакам цяла вечер?!
Гласът на Румен вече беше преминал на по-висока октава, явен признак за изчерпано търпение, но Райна бе твърде заета пред огледалото. Усърдно нанасяше наситено черна, абсурдно скъпа спирала на миглите на левия си клепач, от време на време спираше, за да се полюбува на ефекта. Десният ѝ клепач, вече украсен с нова очна линия и сенки, каквито според приятелката ѝ Деси били само за благотворителни вечери, изглеждаше почти два пъти по-голям от другия чак стряскаше човек. Но Райна и не мислеше да спира на това.
Да погледне към саламурата с краставици, потопени във ваната, просто не оставаше време.
Всичко тръгна от преди има-няма седмица, когато мъжът ѝ този същия Румен, който тъкмо сега се суетеше в кухнята, затваряйки буркани за зимата изведнъж ѝ съобщи:
Искам да станеш истинска жена, Райна!
И ѝ подаде дебелата си дебитна карта, пълна със спестени за година пари.
За изненада на Райна, обаче, първата ѝ реакция не беше радостна. Иде ѝ бе да вдигне скандал. Как така?! Ако Румен е успял да натрупа някаква сума, криейки я от семейния бюджет, не се знае колко още е излъгал или премълчал. Какви още тайни има? Мислите ѝ се обливаха като топла вода.
Но последва втора мисъл, заради която изобщо не си отвори устата, просто се цопна на дървения стол на масата, съвсем забравила борча, който бълбукаше върху котлона.
Какво значи истинска жена?!
Това вече беше прекалено.
На Райна ѝ се прииска да фрасне с новия, светъл като мечта сервиз, който майката на Румен ѝ бе подарила за рождения ден нещо за което Райна мечтаеше откакто се бе омъжила. Сервизът си беше лукс и дори не можеше да го сънува. А свекървата ѝ просто ѝ го подари и като видя сълзите ѝ, се засмя:
Ох, Райничке! Не бъди такава глупава, бе дете! Всичко бих дала за теб, само вие да сте добре!
Райна така и не разбра мотива ѝ, но и не настояваше. Прегърна я, после сина, целуна внуците и с широка крачка отпраши към Ямбол, винаги бързаща за дома си и грижите по къщата.
Райна също не обичаше споровете. Оставяше децата при нея за уикендите, гледаше да се държат като хора, и винаги носеше нещо, с което да зарадва жената, която я прие в семейството така безшумно.
Имаше си за какво да ѝ се сърди. Даже роднините ѝ не ѝ направиха подаръци и чудеса, та какво остава за жена, която бе виждала само веднъж преди сватбата. Тогава Румен я бе завел с Оги, сина ѝ, за да се запознаят с майка му. Райна почти не смееше да излезе от колата, все поглеждаше към спящото момче и тихо питаше:
Ами ако не ме приеме? Какво ще ѝ кажа? А тя на мен? Ако ни изгони, какво ще правим?
Глупости! смяташе Румен. Спри да мислиш лошо!
Като родих Огнян, леля ми ме изгони. Каза, че вече съм чужда, че съм ги опозорила. А ти искаш да ме посрещнат с отворени обятия? Ще видиш ти! Никой не гледа с добро на такива като мен!
Не прави изводи прибързано! Майка може и да те изненада.
Райна си помисли, че не би искала такова изненадване, но върнати врати няма. Стисна Оги в ръце и излезе.
Станка, майката на Румен, наистина я изненада. Поздрави я хладно, огледа внимателно и изведнъж протегна ръце:
Доверяваш ли ми го? Ще го сложа да поспи. Измъчил се е, милото…
Райна просто ѝ предаде Огнян. Той даже не протестира погледна я с едно око, прошепна нещо и се гушна към врата ѝ. Бабо, каза ѝ относително по-късно и Станка не възрази, а Райна ѝ даде сърцето си завинаги.
Райна роди Оги рано още на осемнайсет. За бащата се носеха слухове из цялото село: Ще се ожени ли Петко Чолаков за Райна Петкова, или само я използва, както другите момичета?. Петко беше известен лош характер, Райна го знаеше, затова винаги го избягваше.
Но Петко знаеше как да омае момиче. Ако не успяваше с добро, ставаше агресивен. Е, Райна не си мълча.
Връщайки се веднъж от Сливен, закъсня, и шофьорът я изостави на съседното село. Тръгна сама през полето.
Малко след селото, старата Лада на Петко я настигна.
Райна, къде така сама? Влизай, ще те закарам!
Не, благодаря, ще мина пеш! побърза да подмина, но…
Прибра се вкъщи с разкъсана рокля и сълзи. Промъкна се в пристройката и до сутринта се опитваше да премахне с вода усещането на потните ръце и гадните целувки. Плачеше, мразеше се, но се тревожеше майка ѝ да не разбере. Лекарят ѝ ясно обясни, че майка ѝ е с болно сърце и не може да се стряска.
От стреса може всичко да се случи. Ясно ли ти е?
Ясно ѝ беше майката беше всичко за нея.
Майка ѝ така и не разбра за случилото се. На петия месец от бременността си Райна остана съвсем сама майка ѝ почина тихо.
Лелята, дошла на помощ, безмилостно се отрече от Райна.
Сама си го направила сама си го гледай! На мен не разчитай! Защо не отиде веднага при кварталния полицай?! Сега щеше да си омъжена, а и детето щеше да е прието! Но ти не ме забърквай в тая бъркотия! Имам си достатъчно грижи!
Райна, едва държаща се на краката, не схвана веднага думите. После, осъзнавайки, че няма на кого да разчита, стегна се и отиде до полицейския участък.
Райне, защо не каза веднага?! запрегръща я ченгето. Сега ще видиш този хайван!
Петко го вкараха в затвора.
Оказа се, навсякъде из село търчат негови деца седем на брой! Майките поначало се срамуваха, но бавно започваха да говорят.
Майка му прокле Райна пред всички молеше да роди болно дете или да не оцелее.
Но селяните не изоставиха Райна още същата нощ вратата на Чолаковите беше измазана с катран, а скоро ги подкараха да си продадат къщата.
Райна роди навреме, и Оги се оказа здрав, весел, и изцяло приличаше на дядо си Петър, когото тя почти не помнеше, и с вишневите очи на баба.
Съседите ѝ помагаха в домакинството и с каквото можеха за детето. Парите, останали от майка ѝ, харчеше предпазливо. Едва успя да въздъхне, когато от София се изсипа лелята с братята на покойната майка.
Знаеш, Райне Трябва да напуснеш къщата. Тя е родителска, вече ще я делим. Докато майка ти беше добре, сега обаче ни трябват пари. Ще я продаваме.
А аз накъде?
Ще си вземеш дяла не сме зверове, а накъде, ще решиш сама.
В селото пари за нещо читаво не стигаха оставаше градът. Но там нямаше подкрепа! Съседите помагаха, но чуждите хора…
Лелята само се изкашля и отмина кошарата на Оги с Не деца трябваше да раждаш, а
Райна не я слушаше нейните решения си бяха нейни! Сина си нямаше да даде на никого.
Роднините си заминаха, Райна поплака, после учатътковият дойде:
В съседното село вдовица продава половин къща, добър човек е. Ще те закарам уикенда виж, ако ти хареса
Благодаря! Райна едва не му скочи на врата.
Как е Оги?
Расте! Вдигна се с рогче пред детето.
Там, в магазина, където почна работа, запозна се с Румен дойде да купи нещо за майка си. Райна му опакова всичко, а невинните вишневи очи и тихият ѝ глас го поразиха.
Румен се въртя около магазина, не смееше да влезе. Той също има минало жена му избяга, оставила две момчета, по-малкият на три месеца. Майка му гледаше болния баща, той сам се грижеше за децата.
Райна чрез Тодорка, старата шефка, научи всичко и при следващата среща право в целта:
Колко е голям по-големият ти?
Три ще направи.
А малкият?
На година и нещо.
Колкото моето Оги.
Райне
Запознай ме с тях.
Така започна всичко.
Сватбата мина тихо, само най-близките. След това всички заедно на море. За Райна морето беше като приказка!
Но щастието им не мина без борба. Големият син се разболя тежко, тя два месеца не се отдели от болницата. Майката на Румен гледаше малките.
После избягаващата майка се появи, за да си иска децата. Райна показа твърдост. Не ги даде. Отиде обратно в родното село за съвет при полицая. Мина през цялата процедура, бори се и стана майка не само по чувства, но и на хартия.
Жената изчезна даже не дочака решението на съда. Станка прегърна Райна и каза:
Сега съм абсолютно спокойна за внуците си!
Дните минаваха, децата растяха, Райна си оставаше същата кротка, добродушна, усмихната и малко плашлива, но всеки в селото знаеше: щом задишат по семейството ѝ, ще стане лъвица.
А сега не била жена?!
Цяла нощ, след като Румен ѝ връчи картата, Райна не мигна. Оглеждаше се в огледалото на слабото лампено светлината. Ту от едната, ту от другата страна, все недоумяваше какво ѝ има. На Румен не искаше да пита. Обиди се. Сутринта, изпратила децата по училища, отиде при приятелката си Деси.
Десе, какво да правя?
Деси като по учебник струпа всички женски списания. Двете с Райна седнаха, и за половин час разбраха, че истинската жена трябва да яде правилно, да се облича и гримира по канон, да е винаги перфектна иначе си нищо, ни напред, ни назад. И късмет, ако имаш панделка. Райна си нямаше.
Панделка не си купи, но отидоха в Стара Загора. Райна взе хубава козметика, нова нощница и чудни обувки дори се страхуваше да ги вади от кутията, да не ги повредят децата.
Румен не оцени. Докато довършваше сенките, Румен отвори вратата Райна се бодна с четката в окото! В този миг реши, че изобщо не иска да бъде “женствена”.
Райне, какво правиш?! стресна се Румен, виждайки как тя подскача, търкайки си очите, със сълзи по лицето.
Ти си виновен! процеди Райна, щом осъзна абсурда да размазва грима с такива усилия. Жена ти трябва а аз какво съм?!
Румен я прегърна, спря всякакви подскоци:
Стой, диване! Позволи ми!
И с нежна кърпа ѝ избърса лицето, с усмивка:
И аз не говоря красиво. Но и ти си уникална! От години себе си лишаваш от всичко, давала си само на децата и на мен! И на мама подаръци, а себе си никога! Затова ти дадох парите, да ги харчиш изцяло за себе си! Как жените, които си купуват всякакви неща, без угризения.
Сега пък беше ред на Райна да се смее. Смя се, докато не я заболяха корема и бузите. Докато децата, чули шумотевицата, се втурнаха при тях, и докато разберат, че мама се смее, не плаче, стана голяма веселба.
Вечерта, приспала децата, Райна ще излезе на верандата, ще стигне с ръка лицето към небето и ще се усмихне леко, спомняйки си цялата лудница.
Готово! И последните ги приспах! ще дойде при нея Румен.
Добре ли ги зави?
Е, не ме обиждай! Туршийката ще стане номер едно!
Дано! Скоро много ще ми треба ще се усмихне Райна и ще сложи ръката си върху корема.
Я чакай, скрила си?! ще ахне Румен и ще я гушне.
А кога да ти кажа? Ти с туршии, изисквания, акъл За мен време не остава!
Тя ще иска още нещо да каже, но ще я спре с прегръдка, с целувка, да не забравя, че е жена, и ще я притисне силно до себе си там, където е сърцето, малко настрани. Там, където диша душата.
