Докато не напусне този безделник: Казах на дъщеря си да бъде независима
Докато не се разведеш с него, няма да получиш и стотинка от нас, казах на дъщеря ми, че няма повече да й помагам, докато не напусне този мързеливец
Помня онези дни в старата ни софийска къща, когато всяка стая беше пълна с гласове не от наши кавги с мъжа ми, а от гневното бръмчене на семеен раздор, идващ от зет ми. Този човек, когото дъщеря ми Веселина избра, се оказа образец на леност и безотговорност. Повече от година не бе изкарвал редовна надница тук-там някой занаят, ала повечето време просто бездействаше. Цялата тежест на семейния живот се стовари на плещите на Веселина, която най-самоотвержено се грижеше за двете си близнаци, докато беше в майчинство. А той? Само си стоеше.
Зная, че Веселина не може да работи на пълен работен ден близнаците изискват неоткъсната грижа. Предложих й помощта си, но поставих условие и то категорично: няма вече да давам и лев, докато не се раздели с този паразит. Да ѝ давам пари, значи да ги давам и на него. А аз не желая да финансирам чужд мързел.
От самото начало не харесвах Васил, зет ми. Надявах се, че това ще мине, че Веселина ще прозре истината. Уви венчаха се. Младост, любов, заслепяване всичко й обърка разума. И сега, ние берем горчивите плодове от нейните решения.
Мъжът ми и аз им дадохме апартамента на баба в Пловдив. Преди го отдавахме под наем и това бяха ни допълнителни пари към пенсията. Но младите нямаха възможност за наем, та им го предоставихме. И поискаx само едно: да направят лек ремонт, така че децата да се чувстват добре.
Тогава Васил показа истинския си характер:
Аз с това няма да се занимавам. Не съм майстор, аз съм интелектуалец. Да се плати на хората за това. Да дойдат майстори.
С какви пари, питам аз? Не беше изкарал и за отвертка. Само философства и се оплаква от съдбата си. Да хване смяна вечер? Не можело. Почивни дни? Трябвало да си почива. Всички свикнали той да ги чака наготово.
Като му казах право в очите, че е мързеливец, се обиди. Не сте справедлива към мен. А Веселина вместо да ме подкрепи, ми изсъска:
Вашата намеса ни скара пак! Защо се месите?
Тогава реших да се отдръпна. Казах ѝ в очите: като си избрала този път, носи си кръста! Да не идва след това за помощ. Когато обаче разбрах, че чака близнаци, сърцето ми се сви. Надявах се Васил да се вземе в ръце, но не пак нищо. Всичко пак опря до нас. Ние довършихме ремонта, търсехме креватчета за децата, ходихме с нея по лекари. А той? Все същият лениво изпънат на дивана с телефона или пред компютъра.
Веселина се стараеше, но вече започваше да си дава сметка с кого е свързала съдбата си. Заедно, със сетни сили, приготвихме апартамента. Ръцете ни се напукаха от работа. Той после уж купи някакви дреболии на намаление ала това не променя нищо. Време беше да се замисли, че като глава на семейство носи отговорност. А той просто гост в дом, поддържан от други.
Узнах и как оцелявали извадили кредитна карта, без никой да каже. И тогава, телефонът звънна:
Мамо, не можем да се справим Помогни ни
Разярена бях.
Веселина! Деца отглеждаш с мъж, който и крушка не знае да смени! Как смяташ да се справяш сама?
Минаваме през труден период
Какъв период? Жилище имате, ние с баща ти се скъсваме да помагаме. А той? Все работа не му е по мярка ту ниска заплата, ту далече, ту не му удобен график!
Мамо, не разбираш Търси, но не иска за жълти стотинки
А с жълти стотинки се живее! Ти, децата, той на наш гръб!
Дотук! Не съм дойна крава. Казах й:
Докато не се разведеш, забрави нашата врата. Нито лев. Ще живееш с него ли, ще носиш всичко на гърба си.
Тя се разрида.
Искате ли децата ми да растат без баща?
И тогава изрекох нещо, което отдавна мисля:
По-добре без такъв баща, отколкото с него за пример. Мъж, който живее на гърба на другите.
Аз съм майка, но жертва няма да бъда. Искам дъщеря ми да отглежда децата си до достоен човек не до тегло на верига. Да уважава себе си. Да не проси помощ, докато той си пие чая на дивана. Тя млъкна и затвори, но знаех, че ден ще дойде, в който ще ме разбере.
„Нито лев помощ, докато не зареже този мързеливец: Казах на дъщеря си да бъде независима“
„Докато не се разведе, няма да получи и стотинка от нас“: Заявих на дъщеря си, че няма да ѝ помагам повече, ако не напусне този безотговорен търтей
