Весела! Трябва сериозно да поговорим
Мъжът се върна вкъщи и още от прага, без да съблече обувките си или горните дрехи, избълва: Весела! Трябва сериозно да поговорим И веднага, без да поеме дъх, разширявайки и без това огромните си очи и не издържайки дори най-малка пауза:
Влюбих се!
Ами да, помисли си Веска, Ето го и при нас кризисът на средната възраст. Здравей, здравей Но не каза нищо, просто го погледна внимателно, както не беше правила от пет, шест, а може би вече осем години.
Казват, че преди смъртта целият живот минава пред очите, но при Веска започна да минава цялото им общо живеене с мъжа й. Запознаха се банално през интернет. Веска си беше скосила три години, бъдещият мъж си беше добавил три сантиметра ръст, и по този прост начин, макар и с мъка, успяха да се впишат в зададените един от друг критерии и да се намерят.
Веска вече не помнеше кой на кого беше написал първо, но знаеше със сигурност, че писмото на бъдещия ѝ мъж беше без никакви вулгарности и с лека самоирония, което й хареса. На тридесет и три години и с посредствена външност, тя трезво оценяваше шансовете си на брачния пазар и знаеше, че ако не е в последния ред, то със сигурност в предпоследния. Затова реши твърдо: на първата среща ще държи езика си зад зъбите, ще слуша внимателно, ще сложи розови очила и дантелено бельо, а в чантата ще сложи домашни сладкиши и том на Вазов.
Първата среща мина изненадващо леко (ето какво значи да се облечеш в правилния образ!), а романът им се разви бурно и стремително. Заедно им беше интересно, и след половин година редовни срещи и постоянен натиск от родители, които бяха изгубили надежда да видят внуци още в този живот, бъдещият мъж се осмели и ѝ направи предложение. Бързо запознаха семействата си, условието на младоженците сватбата да бъде в тесен кръг беше прието от родителите безрезервно и единодушно, и от страх да не се размислят някой, избраха първата свободна дата за бракосъчетание.
Живееха, както на Веска ѝ се струваше, добре. Климатът в семейството беше тропичен с малки сезонни колебания, без африкански страсти, но приятелски и уважителен не беше ли това щастие?
Мъжът, като типичен представител на мъжкото племе и затова по-прост и прям, сваляше тесния си костюм на образ емпатичен-нежен-романтичен мачо-трезвеник със златни ръце още след няколко седмици след сватбата и се яви пред Веска такъв, какъвто беше прост, работлив и грижовен мъж в удобни домашни гащи.
А Веска, като представителка на по-сложното женско племе, разхлабваше стегнатия корсет на образа си нема-глуха-слепа сексапилна стопанка-интелектуалка бавно, почти незабележимо, но бременността й бързо ускори процеса и след година тя също, с удоволствие, се освободи от напукания си образ и, с облекчение, се уви в удобен домашен халат.
Фактът, че въпреки взаимното изоставяне на образите си, никой не избяга и дори не си правеха упреци, окончателно убеди Веска в правилността на взетото решение и укрепи вярата й в клетката на тяхното общество.
Битът и отглеждането на две деца, родени едно след друго, разклащаха семейната лодка понякога доста силно, но корабокрушение не настъпваше, а след бурята пак започваха да плават спокойно по вълните на семейния живот.
Щастливите баби и дядовци им помагаха където можаха, на работа вървяха бавно, но сигурно нагоре по кариерната стълбица, без да забравят да пътуват, да отделят време за хобитата си и, разбира се, един за друг, без да излизат от средностатистическите данни.
И ето женени дванадесет години, и през цялото това време мъжът никога не беше хванат в изневяра или дори забелязан да флиртува леко с някого, въпреки че Веска не беше ревнива и можеше да си позволи такава шалост без последващ скандал. Представи си го флиртуващ и неволно се усмихна, защото картината, която се появи в главата й, беше толкова смешна и нелепа. Работата беше там, че мъжът на Веска, след няколко неуспешни опита да прави комплименти по традиционния начин, още в началото на връзката им, разбра, че това не е неговото, и смени тактиката оттогава правеше комплименти само мълчаливо (или с ултразвук, който Веска не усещаше?), просто изцялявайки очи като лемур.
За годините живот заедно, Веска се беше научила да разпознава цялата гама от емоции на мъжа си по степента на изпъпчването на очите му: от диво възхищение, удовлетворено одобрение, неволна изненада, неочаквана обърканост, силно неразбиране и пълно негодувание. И сега си представи как той прави един по един комплименти на някаква плъх, като очите му стават все по-широки, и по-широки, и по-широки
На Веска й пресъхна гърлото, представяйки си как мъжът й се превръща в лемур, нервно се усмихна и прошепна:
Е, и как се казва твоята плъх?
Очите на мъжа й наистина се изкачиха на челото, и той, треперещ, започна да търси по цялото си тяло, заеквайки:
Как? Как ти как как изобщо успя да се сетиш, че се влюбих в плъх?! Не, ти си нямаш Разбираш ли, просто не можех да мина покрай нея, като я видях, останах ударен само я погледни, колко е яка, колко е мека, колко е красива и колко прилича на теб
Мъжът извади от
