СВАДЕБНО ПЛАТЬО
Платото остава.
А брачният съюз вече не е.
Но остана история, в която всичко беше истинско.
Сега, в новото ми къща, претъпканата гардеробна късо се къса от дрехите. На клятва обещавам на съпруга си да се справя: да изхвърля старата дребовка, да я подари или продаде (виж разказа Жертвата на модата).
Така стоя вече почти час в помещенията, премествам дрехи от една висяща рака на друга и в ума си оправдавам всяка: тази ми ще се ползва, тази за разходка с кучето, а тази за случай на благотворителен бал.
В купчината за изхвърляне има ужасно малко. Всичко изглежда важно, необходимо, почти като родно.
Изведнъж от дълбините на шкафа се появява текстилен калъф.
Какво е това тук?.. мръсни се вежда. Аха! Това е моята сватбена рокля!
Не е онзи изискан синьо костюм в стил Шанел, с който се венча за втори път в кметството, а роклята от първата ми сватба онази, която премина с мен през моретата и годините, като реликва от друг живот.
Първи път се ожених на двадесет и една години по днешни мерки почти тийнейджър, а по тогава почти стара девойка. Започнах да усещам недоумяването в погледите на познатите, съчувствието от омъжени приятелки и тревожните коментари от майка и баба.
Тогава се появи кандидатът: добър младеж от респектаемо семейство, почти самостоятелен с една година повече и вече завършва университета.
Съгласих се. Той беше симпатичен, влюбен, харесваше ме, родителите го одобриха. Какво още е нужно за щастие? Бурни страсти?
Татко казваше, че страстите са измишльотина на писатели, а семейството се създава за живота, а не за романи.
Сватбата решихме да я направим скромна, в кафене в центъра на София без размах, без лимузини (и откъде да ги вземем).
Когато стигнахме до облеклата, започнаха приключенията. На младоженец успя да закупи костюм от талон в Салон за новобрачни, на мен късмета с обувките, а с роклята се получи пълен провал.
Тогава невестите бяха като разбити безе в копринени тюл и ръбове, с бантове колкото пропелерите на старите кари. Всичко това беше трогателно и малко смешно, искрено и красиво, но така не исках да изглеждам без фата до пода, без дълъг шлейф, който да се вие по булевардите на Пловдив.
Груня мечтаеше роклята да е специална изключителна и същевременно практична. Не за еднократна употреба, а така, че да пасва както за празник, така и за ежедневието.
Мамината шивачка предложи да сшие рокля от бял батист с малки синьо-нежни цъфтения и корсет. Героена замръзна: вече бях леко бременна естествено след подаване на заявление в ЗАГС. Състоянието скривах от родителите, но строгият корсет и сутрешният токсикозис не се съчетаха. Първоначално преприятвих нещо за цъфтенията и се оттеглих.
Спасиха ме дядо и баба от Израел. Съобщиха, че любимата им внучка се жени, и решиха: роклята ще е техният подарък.
Очаквах пакета с трепет радост и страх. Когато найнакрая го отворих, не повярвах на очите: роклята беше проста, но елегантна, в духа на двадесетте мека материя, свободен силует, хоризонтални набраздения в талията, пола малко под коляното. Нито дантела, нито пайети само лека фата и тънки ръкавици, които придаваха на целия образ тихо, благородно скромност.
На фатата настоя младоженецът искаше всичко наистина. После я свали и вдигна невестата на ръце до шестия етаж на сградата. А след това без романтика: уморени, изпотени и нервни, се прегърнаха, паднаха на леглото и моментално заспаха. В почти половин седем трябвало да се гоним към летище да успеем на полета за Гърция, за сватбеното пътуване.
Три години след това младото семейство емигрира в САЩ. Роклята, разбира се, пътува с тях.
Никой повече не я облича, но приятелки я заемат за специални случаи миниатюрни и късметлийски. Останалите завиждат.
Когато бракът се разпада, Героена, преместване в Европа, пак слага роклята в куфара за всеки случай.
Сега, десетилетия по-късно, стоя в гардеробната и мисля:
Трябва да я продам.
Снимам я, пиша кратко описание и я качвам в Bazar.bg българската онлайн барахолка, където може да се купи всичко: от кафемашина до хамстер.
Цената 192 лв., за да не изплаша, но и да покажа, че не е евтино.
Изненада ми роклята се продава в същия ден. Купувачката е местна, и се съгласихме да се срещнем в кафе в центъра без изпращания.
Седя с капучино и кроасан, когато към масата ми лети млада жена около двадесет и седем, руси коси, синьо око.
Боже, това съм аз в младостта, мисли Героена.
Девицата разглежда роклята, въздиша, я върти в ръцете и безспирно говори:
От Полша, завършвам фармация, младоженецът е испанец, също учи и работи.
Нямаме кой да ни помага, но няма нужда, казва уверено. Ще постигнем всичко сами. Сватбата ще е в стил Гетсби за приятели, весело. Вашата рокля е чудо, пасва идеално!
Героена се усмихва:
Прекрасно. Радвам се, че помогнах. Пари не са нужни, вземи я.
Изтри сълзата и се замисля: Може би тази рокля ще ти донесе истинско щастие, момиче. А аз, ако погледна назад, имам любов, двама чудесни сина, пътувания и смях. Просто всичко не веднага и не като в киното.
Девицата заминава, а навън мрянава мека като фата. Героена гледа улицата и разбира, че щастието е разнообразно. Понякога като роклята: не нова, но родна. Главното е поне веднъж в живота да ти пасне по размер.
Тя бавно разбърква охладения капучино и се усмихва.
Трябва внимателно да проверя шкафа, мисли. Там има още много.
