Един мъж почистваше килера, изхвърляше боклука и стари вещи. Събра голяма купчина в двора. Забеляза тънка, мръсна книжка. Вероятно, децата я бяха оставили. Отвори я и започна да чете. Намери думите, че човек се е родил само за да копае земята и да умре, без дори да си изкопае сам гроба.
Прочете и сякаш полудя. Той беше точно такъв. Какво беше видял? От млади години само работа. И вкъщи градина, ограда, врата. Пролетта оран, лятo грижи. Със съпругата си бяха заградили още една парцела. Цялата си младост бяха загубили в това.
Стопанството ги превърна в роби. На възраст и двамата вече се превиваха леко.
Нищо не бяха видели. Нищо! Никъде не бяха пътували. Закопчали от работа, ръцете им с цвят на пръст, очите гледат в земята.
А жена му: пере, вари, пече, сладко и туршии, зимнина и какво ли още не. Вечна грижа за парче хляб.
Правилно е било казано, че човек е роб. Цял живот се тревожи за прехраната.
Нищо не бяха чели, извън културата бяха останали, две думи не могат да свържат.
Сърцето му заболя. Струваше му се, че целият му живот е отишъл напук. Някъде има театри, някъде растат палми, красиви и умни хора говорят за велики неща, а те със съпругата си си останаха селяни.
И децата им поеха по същия път. Същата ги чака участ.
Какво беше видял? Никога не е носил хубави дрехи. Никъде не е бил по-далеч от Созопол. В София дори не е стъпвал. Целият му живот двор, градина, крави и кокошки. Работа до отпуска. В отпуск работа вкъщи. Вечно занята съпруга.
Ще си сложиш краката, без дори да си изкопаеш гроба! Страхотни думи!
Изправи мръсната книжка с ръка. Отнесе я в коридора, сложи я на масата. Не му се отдаде да я изхвърли. Всички трябва да я прочетат, за да помислят за своето робство.
Денят свърши. Със съпругата си седяха в полумрака, без да палят лампата. Той й разказа за мислите си за робството и копаенето. Че животът им е минал напразно. Че скоро ще умрат, а те освен лехи нищо не са видели. И защо са се трудили? Животът се дава само веднъж. А те със съпругата си го пропиляли.
Жена му не каза нищо. Стана, донесе вода и поли цветята. След това отвори шкафа и извади чисто бельо. Постели леглото. Легна. Обърна се към него и каза: Хайде, спирай да бръщолевиш. Лягай си.
И на двамата не им се спише. Той остана дълго буден, гледайки тавана, докато навън падаше лек дъжд. Утре пак щеше да ради оградата трябваше да се поправи, картофите искаха окопаване. Но за първи път не мислеше за работа. Мислеше за тези думи. За гроба. За това дали някой ще го изкопае, когато дойде времето. И дали ще има някой, дето ще погледне към него, преди да го покрият с пръст.
