Днес пишех в дневника си, за да си припомня един важен урок.
“Ако аз съм враг на майка ти, нека живее както си иска! Аз повече няма да я обслужвам!”
Ралица винаги се стараеше да се сдържа, когато ставаше дума за Венета Иванова. Свекърва й идваше в апартамента два-три пъти седмично, и всеки път това беше истинско изпитание. Септемврийските дни ставаха все по-къси, а настроението на Ралица все по-мрачно.
Венета Иванова обичаше да прави пиршества. Идваше с пълни чанти храна, забираше кухнята и започваше да готви за цяла армия. Винаги канеше съседки, познати, а понякога и напълно непознати хора.
“Ето това е гостоприемство!” обявяваше свекърва й, подреждайки чиниите. “Не като някои, които дори чай не могат да заварят както трябва.”
Ралица стискаше челюсти и продължаваше да реже хляба. Венета Иванова никога не казваше директно, но всички разбираха за кого става дума.
На масата свекърва й се превръщаше в истинска разказвачка. Очите й светеха, гласът ставаше тържествен и започваше представлението.
“А племенницата на моя брат злато е! Таня толкова е умела! Видяхте ли какви неща избродира? Истински картини! И плете, и шие, и в градината й всичко е перфектно. Лютеници, компоти вкъщи е пълна манджа!”
Гостите кимваха, а Ралица усещаше как кръвта й прилива к бузите. Мъжът й, Георги, седеше до нея, загледан в телефона си, все едно нищо не се случва.
“И Елица, жената на братовчека ми, също е страхотна кротка, смирена. Никога не възразява. Свекърва й се чувства като зад каменна стена. Помага й във всичко, съветва се за всяко нещо. Ето това е възпитание!”
Една от съседките се обърна към Ралица:
“А вие какво можете да правите?”
Ралица отвори уста, но Венета Иванова бързо по-напред:
“Ох, какво да питате! Раличка нашата е модерно момиче. Работи в офис, на компютъра. Няма време за ръкоделие или домакинство. Тя е свикнала всичко да й се върши от други.”
“Аз съм мениджър в търговска фирма”, опита се да обясни Ралица.
“Да, да, мениджър”, кимна Венета с разбиращо изражение. “А вкъщи кой върши всичко? Горкият ми Георги след работа трябва да готви и да чисти. Наша невяста е разглезена.”
Ралица стисна зъби толкова силно, че челюстта й започна да боли. Георги продължаваше да гледа екрана, сякаш разговорът изобщо не го засяга.
След още едно такова пиршество, когато гостите си тръгнаха, а съдово
