Колко щастие имаш, Свети, с мъжа си мечтателно продума Радка. Всеки ден те прибира от работа с колата. В апартамента направиха ремонт наскоро. И напредването на работа… Почти завиждам, ама не лошо, нали разбираш?
Светлина продължаваше да си сгъща чантата. Стефан щеше да дойде да я вземе след пет минути. Не искаше да го кара да чака.
Ами, Ради, не е всичко толкова розово. И при нас има кавги. Почти се разведохме по време на ремонта. А за това напредване работех пет години. Още преди да си дошла в фирмата, аз вече си мислех за тази позиция. Всяка къща си има своите проблеми.
Радка надути се изцъка като дете.
Не виждаш щастието си, Свети. Ето, моят мъж мързелив, мръсник и харчи парите като луда! Половината година се опитвам да го накарам да си намери свестна работа. И какво мислиш? Митко постоянно ми повтаря, че се е уморил да работи за някого. Иска да започне собствен бизнес. С какви пари? С тия, които хвърля всеки месец за игри? Бизнесмен…
Светлина погледна приятелката си. Познаваха се само от година, но вече бяха станали близки. И Светлина знаеше всичко за семейните й проблеми. Митко наистина я нервираше всеки ден. И нямаше да спре.
Всичко ще се оправи, Ради телефонът на Светлина завибрирара на масата. О, Стефан е вече тук. Довиждане, ще се видим в понеделник.
Радка кимна и я изпрати със странен, замислен поглед, който Светлина не забеляза.
В колата Светлина забеляза, че Стефан я гледа странно.
Нещо се случи в работата?
Не, при Радка… Митко я изнервя. Страх ме е, че няма да издържи.
Стефан сви рамене и сухо отвърна:
Те сами ще се оправят.
Светлина го погледна мрачно. Понякога неговата безразличност я дразнеше. Но реши да не влиза в спор. Проблемите на Радка не заслужаваха кавга.
…Светлина беше права. Само след месец Радка дойде на работа с начервени от сълзи очи.
Разделяме се избухна тя. И Митко ме изхвърли! Мен! Като някаква бездомна котка! От нашия апартамент! Къде ще живея сега?
Светлина я прегърна.
Не се притеснявай, Ради. Искаш ли да живееш при нас за малко? Спокойно ще намериш апартамент, ще се справиш с развода, ще се успокоиш.
Радка заплака силно, с ридания.
Свети, благодаря ти толкова много! Не знам какво щях да правя без теб!
Светлина я гали по гърба, докато сама си мислеше как ще каже новината на Стефан…
Мъжът, както се очакваше, не беше във възторг от гостенката. Но мълчаливо търпе през общата вечеря. А Радка бърборенеше, смесвайки оплаквания за Митко с възхити за апартамента.
Митко за пет години не мръдна пръст вкъщи. А тук всичко е перфектно! Ясно се вижда, че сте вложили душа в ремонта. Браво!
Светлина се почервеня повечето идеи за интериора бяха нейни. Похвалата й беше приятна.
…Радка се оказа идеална жиличка. Не шумеше, не оставяше боклук. На третия ден се предложи да готви вечери, за да не се напряга Светлина след работа.
Днес ще направя гювеч обяви Радка от задното седалка. Имаме всичко необходимо, проверих сутринта. Ох, колко е удобно да се прибирам с кола, а не с автобуса! Просто земя и небе!
Светлина се усмихна Радка бързо свикна в апартамента. Но вече показваше, че не иска да се задържа. Търсеше активно ново жилище.
Вечерите станаха по-живи и весели. Радка и Стефан имаха сходни музикални вкусове. Можеха часове да обсъждат последните албуми, да критикуват текстове и да възхваляват вокалистите.
Светлина наблюдаваше как мъжът й постепенно се отваря. Обикновено необщителен, сега се размърда.
И не само се размърда помисли си Светлина, когато един ден видя как най-добрата й приятелка и мъжът й се целуваха страстно на паркинга…
Можехте поне да изберете по-уединено място… сухо каза тя.
Радка и Стефан се отдръпнаха като заловени ученици. Той проговори пръв:
Свети, слушай… Не е това, което си мислиш… Ние просто…
Проверявахте си зъбите? С езици? язвително попита Светлина. А от теб, Ради, не го очаквах. Поканих те в дома си, помогнах ти след развода. А ти ми заби нож в гърба. И се наричаше приятелка…
Радка гордо вдигна брада.
Какво лошо има? Просто се влюбихме! Стефан сам ми каза, че се чувства добре с мен! А с теб отдавна не е такъв!
Стефан избеля моментално.
Радка, какво говориш?! Свети, скъпа, аз…
Светлина го прекъсна:
Не се напрягай, Стефан. Оправданията ти не ми трябват. Днес ще остана при майка си. А вие събирайте вещите си. И вземете чаршафите даже не искам да си представям какво сте правили на тях. Ключовете! протегна ръка.
Той покорно й подаде ключовете от колата. Светлина седна на водача и запали двигателя.
Не плачи. Не им давай да те видят слаба. Не им давай повод да ти се смеят.
Дочу гласа на Радка:
Защо трябва ние да си събираме нещата? А?
Вкъщи при майка си Светлина изпи цял чайник чай. Сълзите й течаха безспирно. Майка й я утешаваше, но беше трудно. Светлина обвиняваше себе си, Стефана, Радка, живота…
Защо изобщо й предложих помощ? Мамо, аз съм виновна за всичко!
Майка й я погали по гърба.
Щерко, не се самообвинявай. Не можеше да знаеш как ще се получи. Просто искаше да помогнеш на приятелка.
А в крайна сметка загубих и мъжа, и приятелката просълзи се Светлина.
Всичко ще се оправи каза майка й кротко.
Сутринта Светлина с мъка стана от леглото. Искаше се да се затвори под одеяло и да не излиза. Да не вижда Радка и Стефан. Да не мисли за развода.
Когато алармата затретя трети път, тя хвърли одеялото на пода.
Стига с саможалността! каза си. Силна съм, ще се справя.
На работа я посрещна Радка.
Добро утро каза Светлина равнодушно.
Трябва да поговорим! Защо ние трябва да се изнесем? Ти трябва да се махнеш! Ние сме двама, ти си сама! Стефан мълчи, просто си събира нещата! Защо?! Отговори!
Светлина я погледна внимателно. Вчера беше приятелката й. Днес…
Радка, в офиса няма да обсъждаме лични въпроси.
Цял день успяваше да я избягва, но вечерта, когато се прибра с такси, бягане нямаше къде. Апартаментът беше почти празен Стефан беше събрал почти всичко си.
Свети, може би не е късно да оправим нещата? Обещавам, че няма да се повтори. Никога…
Не, Стефан, измяната не се прощава. И си мислил ли как ще бъде после? Винаги ще се чудя дали не ме изневеряваш. Това ли искаш?
Той потъна глава. Вратата се отвори беше Радка.
Е, сега няма да избягаш! Защо ние трябва да се местим?! Това е общ апартамент! Стефан има право на половината! Защо ти си тръгваш?! обърна се към него. Мечтаехме да живеем заедно!
Светлина се усмихна горчиво ситуацията беше абсурдна.
Сега разбирам. Завиждаше ми отначало мъж, апартамент с ремонт, кола. И реши да отнеме поне половината, като ми открадне мъжа. Така ли е, Ради?
Мълчанието й беше по-говорещо от думи.
Само че в плана ти има малък проблем. Апартаментът е мой, от преди брака. Колата също е моя, купена с наследство. Стефан караше, защото аз не обичам. Остава ти само самият той. Вземи си наградата, аз не го държа.
Радка отстъпи назад. Погледна Стефана с широко отворени очи.
Това не е общ апартамент?! обърна се към Светлина. Но винаги казваше нашият апартамент! Излъга ме?!
Не, просто го смятах за наш дом. Затова не влизах в подробности изведнъж я осени мисъл. Чакай… Ти не се раздели с Митко, за да прибереш Стефан, нали?
Радка почервеня от яд.
Сама си виновна! Постоянно се фукаше с живота си разбира се, че и аз исках такъв мъж, такъв апартамент! Какво очакваше?!
Светлина се засмя хрипко.
Скъпа, трябваше да проучиш по-добре целта си. Ето къде сгреши. Но вече няма значение. Махайте се и двамата от моя апартамент. Достатъчно драма за днес.
Радка псуваше, докато Стефан я изтегляше навън. Напоследък я погледна с мълба за прошка. Но вече беше късно. От брака им остана само пепел…
