България, София. Срещнах се с вратата на апартамента си заключена, а ключът ми вече не работеше. Сърцето ми потъна. Бракът ми, в който вложих толкова усилия, се разпадна за миг. Но неверният ми съпруг и любовницата му не подозираха какъв урок ще им дам урок, който няма да забравят до края на живота си.
Иван, вече е почти десет, гласът ми трепереше, когато му се обадих вечерта. Обеща да се върнеш в седем!
Той безгрижно хвърли ключъте на масата, без дори да ме погледне.
Работа, Мария. Какво искаш да кажа на шефа? Че трябва да бягам при жена си? в гласа му се носеше дразнение, сякаш аз бях тежест.
Глътнах обидата, гледайки масата, която бях украсила за вечерята по случай рождения ми ден. Две свещи бликаха до тортата, която купих през обедната почивка.
Да, Иване. Точно това можеше да направиш. Поне веднъж, кръстосах ръце, опитвайки се да задържа сълзите. Днес е рожденият ми ден.
Той най-сетне погледна масата. Лицето му се изкриви, когато разбра.
По дяволите, Мария, забравих, промърмори той, минавайки си с ръка през косата.
Разбира се, отвърнах студено, усещайки как всичко вътре ми се свива от болка.
Не започвай, той се отдръпна. Работя за нас, знаеш.
Горчиво се усмихнах.
За нас? повторих. Ти почти не си вкъщи, Иване. Кога за последно вечеряхме заедно? Гледахме филм? Просто говорихме като мъж и жена?
Не е честно, намръщи се той. Изграждам кариера, за да имаме бъдеще.
Какво бъдеще? Живеем като непознати под един покрив! гласът ми се пресече. Аз печеля повече от тебе, не се крий зад изгряването на семейството.
Лицето му потемня.
Разбира се, ще ми го напомниш, каза той с насмешка. Как да се меря с успешната си жена?
Не това имах предвид
Стига, Мария. Отивам да спя, пресече той и излезе, оставяйки ме сама с изстиналата торта и угасналите свещи.
Издухнах ги, шепнейки си, че всичко ще се оправи. Той е моят мъж. Обичам го. В брака има трудности, нали? Всички го казват.
Колко съм грешила, прощавайки му толкова лесно.
Бяхме женени три години, но последната година беше бавен, мъчителен развод. Нямахме деца и, гледайки назад, благодаря на съдбата за това. Работата ми като маркетинг мениджър осигуряваше по-голямата част от доходите ни, докато Иван, търговски представител, непрекъснато се оплакваше от стрес, дългите часове, пътуванията всичко, освен истината, която разбрах твърде късно.
След три седмици от проваления рожден ден се върнах у нас по-рано главата ме бешеше от болка. Исках само да изпия хапчета и да легна. Но, приближавайки се към жилището ни в покрайнините на София, забелязах нещо странно. Дръжката и ключалката на вратата, а
